Направо към съдържанието

Дреновци

Дреновци
Дреновци
— село —
41.4686° с. ш. 21.5442° и. д.
Дреновци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина732 m
Население231 души (2002)
Пощенски код7504
Дреновци в Общомедия

Дреновци (изписване до 1945 година: Дрѣновци; на македонска литературна норма: Дреновци) е село в община Долнени на Северна Македония.

Разположено е в североизточния край на Прилепското поле, в южното подножие на планината Бабуна.

Дреновският манастир „Свети Атанасий“ е от XVII век, а църквата „Свети Теодор Тирон“ е от 1857 година.[1]

В XIX век Дреновци е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Дреновче (Drenovtché) е посочено като село с 62 домакинства, с 318 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дрѣновци е населявано от 760 жители българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дреновци е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 97 къщи.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дреновци (Drenovtzi) има 600 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Дреновци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 231 жители македонци.[7]

Кръстьо Наумов
Родени в Дреновци
  • Кръстьо Наумов (1855 – 1905), български революционер
  • Харалампи Ганешов (? - 1907), четник на ВМОРО, убит при местността Бирира от турци[8]
Починали в Дреновци
  • Иван Андов (? – 1920), български свещеник и революционер
  1. Павловска, Јелена, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски (2011). Валентина Божиновска. уред (на македонски). „Карта на верски објекти во Македонија“. Менора – Скопје: Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи. ISBN 978-608-65143-2-7.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 31 юли 2009 
  8. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.