Иван Андов
| Иван Андов | |
| български духовник и революционер | |
| Роден |
1872 г.
|
|---|---|
| Починал | 1919 г.
|
Иван (Ивче, Ифче) Андов или Антов[1] е български духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Андов е роден в 1872 година[3] във велешкото село Крайници. Братовчед е на Иван Крайничанец. Завършва трикласното българско училище във Велес,[2] жени се и става български екзархийски свещеник. Замества поп Никола като енорийски свещеник в Крайници и околните села, от които бърдските Припор и Попадия са доста будни български селища. Свещеник Иван Андов влиза във ВМОРО и организира не само Крайници, но и селата в енорията му така добре, че турците не престават да вилнеят в Клепа-кол. Отец Иван Андов е арестуван от властите поради конфликт на припорския бег със селяните от Крайници. Преследван е и от действащия в съседната сърбоманска област Азот сръбски войвода Йован Бабунски.[4] Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година Иван Андов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във Втора рота на Кюстендилската дружина.[3]
След края на Първата световна война и повторното попадане на Велешко в Сърбия, Иван Андов е заловен заедно с други българи от Бабунски и изтезаван. Според Иван Крайничанец при тези изтезания при Дреновци или при Сирково Иван Андов успява да рани с нож Бабунски, който по-късно умира от раната си. Отец Андов е убит от сръбските четници при Дреновци.[5]
Иван Крайничанец пише:
| „ | въ свещ. Иванъ Андовъ срѣщаме характернитѣ черти на Макед. българинъ: храбрость, пожертвование себе си за своето паство, любовь къмъ ближния и борецъ за свободата на Македония.[6] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 21.
- ↑ а б Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 84.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 364.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 85.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 86.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 87.
