Направо към съдържанието

Стефан Димитров (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Димитров.
Стефан Димитров
български революционер
Роден
1876 г.
Починал
5 май 1905 г. (29 г.)
Стефан Димитров в Общомедия

Стефан Димитров е български революционер, велешки войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Четата на Стефан Димитров (втори легнал)

Стефан Димитров е роден в 1876 година в леринското село Зелениче, тогава в Османската империя, днес Склитро, Гърция. Началното си образование получава в родното Зелениче, а гимназия завършва в Пловдив, откъдето е и приятелството със Стефан Николов Калфата.[2] Учи математика в Софийския университет, но в 1900 година го напуска и става учител в кукушкото трикласно училище. Влиза във ВМОРО.

През май 1901 година по време на Солунската афера заедно с 12 съмишленици е арестуван от турската власт. Осъден е на 7 години затвор в Подрум кале, но е амнистиран през 1903 година след Илинденско-Преображенското въстание. След завръщането си става четник при Апостол Петков в Ениджевардарско.

Сборната чета на Скопския конгрес. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други.

През пролетта на 1904 година е изпратен от ВМОРО за войвода във Велешко на мястото на убития Никола Дечев, където негов подвойвода е Пеню Шиваров. От 2 май до 5 юни Стефан Димитров е делегат на Прилепския конгрес, организиран от Даме Груев, Гьорче Петров, Пере Тошев и други, с цел възстановяване революционните райони след въстанието. Стефан Димитров влиза в разпра с близкия на Борис Сарафов, Иван Наумов – Алябака, в резултат на което дълго време организацията във Велешко страда.

На 23 декември 1904 година Димитров залавя в Башино село сърбоманския четнически войвода Наце Янкович и го екзекутира.[4]

На 2 януари 1905 година Стефан Димитров участва на Скопския конгрес на ВМОРО, на който присъстват още Ефрем Чучков, Кръстьо Българията, Атанас Бабата, Мише Развигоров, Петър Ангелов, Коста Нунков и други.

През февруари 1905 година при село Богомила Стефан Димитров дава сражение на Григор Соколов - Ляме. Без жертви двете чети се оттеглят, но на 15 април, с помощта на Кямил ага, четата на Стефан Димитров разбива сръбската чета на Тренко Руянов в местността Яворът, между селата Бистрица и Црешново.

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Димитров (28-и в първата колона).

Стефан Димитров загива на 5 май 1905 година при село Гостиражни след изненадващо нападение на четата на Григор Соколов. На негово място велешки войвода става Панчо Константинов, а на помощника на Димитров Пеню Шиваров е забранено да работи повече във Велешко.[6][7][8]

За него се пее песента „Слушам буките кай бучат“.[9]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Стефан Димитров (революционер)

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 136.
  2. ↑ Кратка биография на Стефан Николов Калфата на сайта на ВМРО-БНД, архив на оригинала от 10 април 2013, https://web.archive.org/web/20130410122407/http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia, посетен на 18 август 2010 
  3. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  4. ↑ Военноисторически сборник, том 56, брой 4-6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.
  5. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  6. ↑ Куманов. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  7. ↑ Аврамов, Стефан. "Революционни борби въ Азот (Велешко) и Поречието", Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929
  8. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 48.
  9. ↑ Манолов, Илия. Революционната народна песен от Македония Революционната народна песен от Македония, том II. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2003. с. 24 – 25.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Димитров_(революционер)&oldid=12131082“.