Никола Дечев
| Никола Дечев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | 25 септември 1903 г.
|
| Никола Дечев в Общомедия | |
Никола (Кольо)[1] Дечев, наричан Дечооглу, е български революционер, велешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]
Никола Дечев е роден през 1880 година в Стара Загора,[4] в заможно търговско семейство. Завършва пети клас в Стара Загора и после учи в Самоковското железарско училище (1895 – 1898). Под въздействието на Гоце Делчев Дечев, Никола Жеков, Петър Самарджиев, Марин Георгиев, Тимо Ангелов, Петър Юруков, Стефан Стойчев, Делчо Коцев, Душо Желев и Велко Миков заедно с ученици от американското училище Никола Дочев, Добри Даскалов и Крум Дочев стават членове на ВМОРО. Създават и таен ученически кръжок на името на Трайко Китанчев ръководен от Никола Дечев.[3] След това отваря оръжеен дюкян в Кюстендил, където другарува и с Мицо Делчев, брат на Гоце Делчев.
В началото на 1900 година заминава за Македония, като се присъединява към четата на Михаил Апостолов – Попето. Поради конфликт с Андон Кьосето[5] напуска сборната чета и е прехвърлен в четата на Христо Чернопеев, където скоро става помощник-войвода. През август 1901 година заедно с Христо Чернопеев, Яне Сандански, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов, Андон Кьосето участва в отвличането на Елън Мария Стоун, но заминава за София преди края на аферата.
Първа велешка чета
[редактиране | редактиране на кода]
Задграничното представителство на ВМОРО в София го изпраща обратно в Македония като велешки войвода през 1902 година. Определеният му район са българските села в Азот, покрай река Бабуна.
От Кюстендил четата заминава за местността Сенокос, където войводата Дечев избира за помощник-войвода и секретар Филип Торбичков, за десетници Найдо Арсов и Даме Новев, а за знаменосец Павел Чупаров. В Азот за пръв път четата влиза април 1902 година, където създават комитетските мрежи и се противопоставят на сръбската пропаганда. Четите на сърбина Филипович и сърбомана Наце от село Скачинци нахлуват в Азот. След село Крива круша четата на Никола Дечев им прави засада и разбива сръбската чета.[6]
След взетото решение за вдигане на въстание през януари 1903 година Никола Дечев и някой от четниците си пристига в България, а за останалите четници бе назначен за войвода Питу Гули.[7] В София Никола Дечев се среща с д-р Христо Татарчев и Христо Матов, задгранични представители на организацията. Прибира се и в Стара Загора, където се запознава с Иван Гарванов.
Втора велешка чета
[редактиране | редактиране на кода]През март 1903 година в Кюстендил сформира втора велешка чета, която се присъединява към голяма сборна чета начело с Христо Чернопеев. Кюстендилският фотограф Анастас Новев прави снимка на сборния отряд и на отделните чети, и те заминават за Македония на 24 март 1903 година. Още на 28 март обединената чета влиза в бой с турски аскер, като по-късно се разделя, Никола Дечев и Коста Мазнейков потеглят за Велешко. На 8 април дават голямо сражение на редовна турска армия, като на помощ идва и четата на Чернопеев, а после и върховистката чета на Никола Лефтеров.[8] След понесените големи загуби от страна четата на Никола Дечев, между които и Роман Мишайков и студента Марко Марков, син на Нестор Марков,[9] Дечев се изтегля в България.
Трета велешка чета
[редактиране | редактиране на кода]Новата чета на Никола Дечев включва помощник-войвода Стойно Черногорски от Средногорово, секретар Юлий Розентал, а старите четници Филип Торбичков, Павле Чупаров, Даме Новев, Пано Мокренчето и Дими Тютюнджиев за десетници. В средата на септември велешката чета, заедно с четите на войводите Тома Пожарлиев, Атанас Мурджев, Григор Манасиев, поручик Иван Топчев навлиза в Македония. На 12/25 септември са обкръжени и водят тежко сражение в околностите на село Луково. След 10-часов бой с около 7000 редовна войска и башибозук, в който четите дават повече от 30 жертви и в който загиват войводите Манасиев, Топчев и Дечев, Пожарлиев и Мурджев изтеглят през нощта оцелелите четници към границата на Княжество България.
На мястото на Никола Дечев за велешки войвода е изпратен Стефан Димитров.[10][11][12][13] Бивакът на Дечев днес се съхранява в Регионалния исторически музей на Сливен.
-
Третата велешка чета в Сенокос, септември 1903 година. Никола Дечев е седнал в средата, с дясна ръка, подпряна на машинката. -
Пионерното отделение на Дечев (4 от ляво на дясно). Най-вляво Юлий Розентал -
Четата на Дечев в 1903 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“ -
Стефан Стойчев и Димитър Шумналиев -
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Дечев (18-и във втората колона) -
Участници в революционния кръжок от Самоковското железарско училище: Никола Жеков е първи, а Никола Дечев е трети -
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 68.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 93 - 94.
- ↑ а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 176.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 127-128.
- ↑ Спомени на Михаил Герджиков глава I
- ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 46 - 54. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
- ↑ Революционната дейност в Демирхисар, по спомени на Алексо Стефанов, стр.6
- ↑ Гоцев, Славчо. Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.), в: „Македонски преглед“, година ХІХ, 2006, кн.1, 121-142.
- ↑ Алманах Македония, София, 1931, отдел ІХ, стр. 457.
- ↑ Маджарски, Стойчо, Васил Станчев. „Велешкият войвода“, МНИ, Стара Загора, 2003.
- ↑ Кратка биография на Никола Дечев
- ↑ Аврамов, Ст. Революционни борби в Азот и Поречието.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 45.
