Петър Самарджиев
Тази статия е за българският революционер. За българския политик вижте Петър Семерджиев.
| Петър Самарджиев | |
| български революционер | |
.jpg) Петър Самарджиев, около 1903 г. Фото Димитър Карастоянов | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Подпис | .svg) |
| Петър Самарджиев в Общомедия | |
Петър (Пешо) Самарджиев е български революционер, тиквешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Самарджиев е роден през 1877 в тиквешката паланка Неготино или през 1878 година в Подлес.[3] Завършва началното българско училище и първи клас в българската прогимназия в родния си град и после учи в Самоковското железарско училище, където става член ВМОРО и влиза в тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“, начело с Никола Дечев, където се сприятелява с Добри Даскалов и Петър Юруков. През 1901 — 1902 година е четник на Яне Сандански и Христо Чернопеев и участва в опита за залавяне на горноджумайския бей за откуп. Самарджиев е майстор на бомби и адски машини.[2]
През Илинденско-Преображенското въстание Самарджиев е войвода на тиквешката чета в отряда на Чернопеев и се сражава при село Витоша и при Ново село, Кочанско. След поражението на въстанието е тиквешки околийски войвода. Делегат е на Прилепския конгрес на ВМОРО през май 1904 година.
| Чета на Пешо Самарджиев, 6 юли 1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Пешо Самарджиев | Неготино | Тиквешка | убит |
| 2. | Иван Банскалийски | Кюстендил | убит | |
| 3. | Васил Пачаджиев | Баня | Разложка | завърнал се |
| 4. | Яким Георгиев | Пловдив | ||
| 5. | Никола Василев | София | избегал | |
| 6. | Георги Данов | Стара Загора | по слабост | |
| 7. | Конст. Тодоров | София | по слабост | |
| 8. | Герасим Огнянов | Банско | Разложка | завърнал се |
| 9. | Никола Георгиев | Кюстендил | по слабост | |
| 10. | Стоян Николов | Кюстендил | по слабост | |
| 11. | Атанас Дачев | Сливен | по слабост | |
| 12. | Георги Лесичев | Самоков | по слабост | |
| 13. | Димитър Бичаков | Самоков | убит[4] | |
В началото на юни 1905 година Самарджиев отново навлиза в Македония с чета, която се състои от Коста Тодоров (секретар), братята Ангел и Йордан, Васил Пачеджиев от Баня, Гюро, Василев, Бишеков. По-късно към четата на Самарджиев се присъединяват и войводата Душо Желев, чиято чета е разбита, както и четата на войводата Христо Симеонов. Самарджиев действа няколко месеца в Струмишко и Тиквешко и на няколко пъти участва в сблъсъци с османски военни части. Самарджиев залавя между Неготино и Кавадарци тиквешкия каймакамин албанеца Ибрахим ага и го обесва, за което получава задочна смъртна присъда от военния съд в Солун и е обявена награда от 500 лири за главата му. През зимата се завръща в България.[5]
На 21 юни 1906 година Самарджиев попада в засада на османски войски между селата Петрово, Дрен и Клисура в местността Преслапот и загива в сражението.[6][7] По това време негов четник е Иван Хаджиниколов Стефанов (1879-?), родом от Стара Загора.[8]
В град Демир Капия е издигнат паметник на Самарджиев.[9]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
![Дейците от Самоковския кръжок: Петър Самарджиев, Владо Лазов и Тодор Бояджиев от Дупница, Тимо Ангелов, Димо Днайков и Никола Барутов от Дупница[10]](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2d/Samokov_IMARO_revolutionary_group.jpg/120px-Samokov_IMARO_revolutionary_group.jpg)
Дейците от Самоковския кръжок: Петър Самарджиев, Владо Лазов и Тодор Бояджиев от Дупница, Тимо Ангелов, Димо Днайков и Никола Барутов от Дупница[10] -
Портрет на Самарджиев от възпоменателно табло на войводите от ВМОРО в Тиквешко -
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Самарджиев (25-и във втората колона) -
Церемония при освещаване на знамето и полагане на клетва от четите на Христо Чернопеев, Никола Жеков, Петър Самарджиев и Панайот Байчев, 2 септември 1903 г. -
Тиквешката чета на Пешо Самарджиев
![Дейците от Самоковския кръжок: Петър Самарджиев, Владо Лазов и Тодор Бояджиев от Дупница, Тимо Ангелов, Димо Днайков и Никола Барутов от Дупница[10]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Samokov_IMARO_revolutionary_group.jpg)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кратка биография на Петър Семерджиев
- ↑ а б Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 8.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 416.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
- ↑ Тодоров, Коста. Изповедта на една луда балканска глава, Изток-Запад, София, 2012, стр. 19 – 24.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 147.
- ↑ Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988.
- ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 72. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
- ↑ Стратегија за развој на туризмот во Општина Демир Капија 2020-2024. с. 22. (на македонска литературна норма) Архив на оригинала от 2021-05-21 в Wayback Machine.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 83.
