Подлес (община Градско)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Подлес.
| Подлес Подлес | |
| — село — | |
 | |
  Подлес | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Градско |
| Географска област | Клепа |
| Надм. височина | 669 m |
| Население | 49 души (2002) |
| Пощенски код | 1420 |
| МПС код | VE |
| Подлес в Общомедия | |
По̀длес (на македонска литературна норма: Подлес) е село в централната част на Северна Македония, община Градско.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Клепа, близо до десния бряг на река Вардар, на 52 километра южно от град Велес и на 8 километра югозападно от Градско. Църквата „Света Троица“ в селото е дело на Андон Китанов.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Подлес е изцяло българско село във Велешка кааза, Нахия Клепа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Подлес (Podles) е посочено като село със 70 домакинства и 318 жители българи.[2] През есента на 1880 година край Подлес са убити трима слуги на Хамид ага, който кара цялото село да му плати 60 000 гроша и след като то не успява – насилва мъжкото население.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Подлесъ има 820 жители българи християни.[4]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Подлес (Podles) има 744 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Подлес (Podles) като българско християнско село.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Подлес
Тодор Димитровски (р. 1922), езиковед, критик и писател от Северна Македония
Трайчо Чундев (1896 – 1949), български революционер от ВМРО
- Починали в Подлес
- Аритон Гаврилов Кръстев, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182-183.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182-183.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 382, л. 3
| |||||||||||
