Згрополци
| Згрополци Згрополци | |
| — село — | |
 | |
  Згрополци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Градско |
| Географска област | Клепа |
| Надм. височина | 204 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1420 |
| МПС код | VE |
| Згрополци в Общомедия | |
Згрополци (на македонска литературна норма: Згрополци) е село в централната част на Северна Македония, община Градско.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Клепа северозападно от общинския център Градско на десния бряг на Вардар.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Згрополци е българо-турско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Зурополци (Zuropoltzi) е посочено като село с 10 домакинства и 45 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сгорополци има 75 жители, от които 45 българи християни и 30 турци.[2]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Згорополци (Zgoropoltzi) има 80 българи екзархисти.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Згрополци (Sgropolci) като смесено българско християнско-турско село.[4]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Михаил Л. Антов от Сълп е български кмет на Згрополци от 15 септември 1941 година до 22 юли 1943 година. След това кметове са Цветко Б. Цеков от Ослен Криводол (22 юни 1943 - 23 ноември 1943) и Петър К. Тошев от Прилеп (16 декември 1943 - 9 септември 1944).[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182-183.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 120 – 121. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
| |||||||||||
