Петрово (община Гевгели)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Петрово.
Петрово Петрово | |
— село — | |
Църквата „Възнесение Христово“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югоизточен |
Община | Гевгели |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 292 m |
Население | 206[1] души (2002) |
Пощенски код | 1489 |
Петрово в Общомедия |
Петрово (на македонска литературна норма: Петрово) е село в община Гевгели, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Боймия, северно от общинския център Гевгели, в източното подножие на планината Кожух.
История
[редактиране | редактиране на кода]Североизточно от Петрово е разположена късноантичната и средновековна крепост Градище.[2]
В XIX век Петрово е изцяло българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата в селото „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е 1860 година и е дело на Андон Китанов.[3][4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Петруво (Petrouvo) е посочено като село с 42 домакинства и 153 жители българи.[5]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Петрево има 250 жители българи християни.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Петрово има 288 българи екзархисти.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 206 жители, всички македонци.[9] До 2004 година селото е част от самостоятелната община Миравци.
Националност | Всичко |
македонци | 206 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Петрово
- Георги Баничков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Димитър Ризов Мижоров, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Дино Диновски (? – 1902), български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО
- Иван Диневски, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Иван Доцин Дзърдзов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Иван Пешков Радин Глухия, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Мицо Батанджиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Мицо Боянин и майка му Баба Бояна, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
- Петър Динев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Починали в Петрово
- Петър Христов Занков, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Официален сайт на община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 5 юли 2009
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 171.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Цркви во Миравската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.
- ↑ а б в г д е ж з и Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 51.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 12 юли 2008
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 58
|