Направо към съдържанието

Габрово (община Гевгели)

Вижте пояснителната страница за други значения на Габрово.

Габрово
Габрово
— село —
Църквата „Свети Атанасий“
Църквата „Свети Атанасий
41.2856° с. ш. 22.4019° и. д.
Габрово
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаГевгели
Географска областБоймия
Надм. височина275 m
Население20 души (2002 г.)
Пощенски код1489
Телефонен код034
Габрово в Общомедия

Габрово (на македонска литературна норма: Габрово) е село в община Гевгели, Северна Македония.

Селото е разположено в областта Боймия, северно от общинския център Гевгели, река Вардар и село Миравци отстои на изток от самото село.

Северно от Габрово е разположена късноантичната и средновековна крепост Градище.[1]

В XIX век Габрово е малко българско село в Гевгелийската каза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Атанасий“ е 1851 година и е дело на Андон Китанов.[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Габреш (Gabrech) е посочено като село с 24 домакинства и 73 жители българи.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Габрово има 75 жители българи християни.[6] В началото на XX век жителите на селото са разделени в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Габрово има 96 българи екзархисти.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 20 жители, всички македонци.[8]

Националност Всичко
македонци 20
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

До 2004 година селото е част от самостоятелната община Миравци.

Родени в Габрово
  • Ичо Янев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Лазар Бачов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Лазар Христов, деец на ВМРО
  • Петър Несторов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Христо Стоев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Яно Серменински, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 171.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
  3. Цркви во Миравската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.
  5. а б в г д е Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 51.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 12 юли 2008