Серменин
| Серменин Серменин | |
| — село — | |
 Серменин в 1931 г. | |
  Серменин | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Гевгели |
| Географска област | Влахомъглен |
| Надм. височина | 483 m |
| Население | 18[1] души (2002) |
| Пощенски код | 1483 |
| Серменин в Общомедия | |
Серменин с по-стара форма Серменлия (на македонска литературна норма: Серменин, на мъгленорумънски: Sirminina) е село в Община Гевгели, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Влахомъглен, в североизточните поли на планината Кожух, в подножието на връх Флора. От общинския център град Гевгели (Гевгелия) Серменин е отдалечено на 28 километра в северозападна посока.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Серменин е влашко (мъгленорумънско) село в Гевгелийска каза на Османската империя в напреднал процес на българизация.[2][3] Църквата „Свети Георги“ е издигната в 1834 година и обновена в края на века от Андон Китанов.[4][5] Кузман Шапкарев пише през 1870 година, че селото има 50-60 български къщи, църква и училище, в което се преподава на гръцки. По това време жителите на Серменин се борят в местното училище да се преподава на български език.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сурмени (Surméni), Мъгленска епархия, живеят 900 гърци.[7] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., в Серменик (Sermenik) има 50 домакинства и 220 жители власи.[8]
В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише, че Сирминина е влашко село.[9]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[10] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета, в който влиза цялото население на селото.[11] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[12]
В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Серменина е посочено като село с 480 жители власи християни.[13]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Сирменин (Sirmenin) има 648 българи екзархисти и работи българско училище.[14]
При избухването на Балканската война в 1912 година 29 души от Серменин се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В Първата световна война 5 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[16]
Според преброяването от 2002 година селото има 18 жители.[17]
| Националност | Всичко |
| македонци | 16 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Серменин
Атанас Янев (? – 1904), български революционер, деец ВМОРО, убит през 1904 година[18]- Ване Петров Моратов, български революционер, деец на ВМОРО[10]
Ванчо Пъркев (1921 – 1943), комунистически партизанин, народен герой на Югославия- Георги Попов (1893 – ?), български революционер
- Иван Мичков Шулев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Иван Петков Чочков, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Димитър, Георги и Петър Поппецеви, български революционери, дейци на ВМОРО[10][18]
- Коста Ичков (1882 - след 1946), български революционер и югославски партизанин
- Нишко (Нишо) Чергана, български революционер, деец на ВМОРО[19] и ВМРО[20]
- Петър Петров - Коджабашиев (1830 – 1928), български духовник и революционер
- Петър Чочков (? - 1923), брат на Стоян Чочков, деец на ВМОРО, по-късно деец на МФО, убит на 20 март 1923 година от дейци на ВМРО заедно с Христо Стоименов от Горна Рибница и Христо Стоименов Железнички[21]
- Стоян Чочков (Стойчо Чочков, 1887 – ?), гевгелийски войвода на ВМОРО, по-късно деец на МФО
- Стоян Илиев Шулев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Тодор Чочков (1883 – 1907), учител, воденски войвода на ВМОРО
- Христо Георгиев Капиданчев, български революционер, деец на ВМОРО[10][18]
- Яне Проданов (? – 1906), български революционер, деец на ВМОРО, убит през май 1906 година в местността Равната бука край Кованец[18]
- Починали в Серменин
- Динка Хаджитанов, български революционер от Гевгели, четник на ВМОРО, загинал на 30 декември 1905 година в местността Пенчо край Серменин[22]
- Христо Динев Велков, български революционер от Стояково, четник на ВМОРО, убит край Серменин[22]
- Христо Иванов Маджаров (Маждраков), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[23]
- Чане Гюпчето (? – 1905), български революционер от Ореховица, деец на ВМОРО, убит на 30 ноември 1905 година в местността Пенга край Серменин[24]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Официален сайт на Община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 5 юли 2009
- ↑ Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.27., архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен на 6 септември 2008
- ↑ Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“. Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Цркви во Негорската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ в. „Македония“, 4, № 55, 4 юни 1870, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 129.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170-171.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 233.
- ↑ а б в г д е ж Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 51.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2008
- ↑ а б в г Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 133.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 80, 82.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 933.
- ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 331. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 219, л. 1а; а.е. 315, л. 79
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
| |||||||||||
| |||||
