Направо към съдържанието

Ореховица (дем Пеония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Боймията. За селото в България вижте Ореховица.

Ореховица
Πευκοδάσος
— село —
Гърция
41.0375° с. ш. 22.575° и. д.
Ореховица
Централна Македония
41.0375° с. ш. 22.575° и. д.
Ореховица
Кукушко
41.0375° с. ш. 22.575° и. д.
Ореховица
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина149 m
Население448 души (2021 г.)
Ореховица в Общомедия

Ореховица (изписване до 1945 година: Орѣховица; на гръцки: Πευκοδάσος, Певкодасос, до 1927 година Ορέβιστα, Оревиста[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 4 километра северно от град Ругуновец (Поликастро), близо до левия бряг на Вардар и до магистралата Солун-Скопие.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ е от XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ореховица (Orehovitza) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 52 домакинства, като жителите му са 34 мюсюлмани и 230 българи.[3]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Орѣховица има 230 жители българи и 490 турци.[5]

В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ореховица (Orehovitza) има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

По време на Балканската война един човек от Ореховица се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ореовица има 35 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[8] Българските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 120 семейства и 352 души гърци бежанци.[9] През 1927 година селото е прекръстено на Микрон Дасос.[10]

Преброявания
  • 2001 година – 637 души
  • 2011 година – 577 души
Родени в Ореховица
  • Дельо и Мито Багалеви, български революционери, дейци на ВМОРО[4]
  • Димо Алексов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Кольо Димов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Кръсто Ореховски, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[11]
  • Лазар Делев (1875 – 1938), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Лазар Попов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Сотир Чипов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Ташо Терзиев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Ташо Христов Гольов (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит при Лесково на 21 март 1905 година[12]
  • Чане Гюпчето (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 30 ноември 1905 година в местността Пенга край Серменин[12]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ34/31679/692/12-7-1985 - ΦΕΚ 455/Β/19-7-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-14. Посетен на 22 октомври 2014.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
  4. а б в г д е ж Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
  12. а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.