Бубакево
| Бубакево Μεσιά | |
 | |
  Бубакево  Бубакево  Бубакево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 30 m |
| Население | 173 души (2021 г.) |
| Демоним | бакьо̀вци[1] |
| Бубакево в Общомедия | |
Буба̀кево, Бабакьой или Баба̀ кь̀ой[2] (на гръцки: Μεσιά, Месия, до 1927 година Μπαλμπακιόϊ, Бабакьой[3]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 30 m надморска височина[4] западно в Солунското поле, на 4 km югоизточно от Ашиклар (Европос), на 20 km югоизточно от демовия център Гумендже (Гумениса) и на 30 km североизточно от Енидже Вардар (Яница) и на 3 km от десния бряг на Вардар.[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]Праистория
[редактиране | редактиране на кода]В местността Тумба, на 1 km югозападно от Бубакево има селищна могила, обявена в 1994 година за защитен археологически паметник.[6]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Бубакево е преобладаващо българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя.[7] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Бобатово като българско село.[8]
На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Бабакьой Вардар (Babaköj Vardar),[9] а на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Бабакьой (Μπαμπάκιοϊ), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Бабакьой (Μπαμπάκιοϊ) е село с 35 християнски семейства.[10]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баба Кьой има 346 жители българи, 60 турци и 46 цигани.[11] Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Baba-Keuy) има 448 българи екзархисти и в него работи българско училище с един учител и 24 ученици.[12]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Бабакьово (Баба кьой), 20 /III, 1 1/2 ч. от Тумба. Всичко 70 къщи: 50 български екзархийски и 20 турски. Българските къщи са чифлик. Поминъкът е земеделие и малко бубарство. От Патриаршията отказано преди 15 години. Черквата няма никакви имоти. Турците нямат училище.[13] | “ |
По данни на Екзархията в 1910 година Бубакево е чифлигарско село с 48 семейства, 314 жители българи и една черква.[14]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Μπαμπάκιοϊ) има 125 екзархисти и 75 мюсюлмани.[10][15]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Бубакево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война Бубакево попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език и мюсюлманска религия и турски език. Преброяването в 1913 година показва Барбакьой (Μπαρμπάκιοϊ) като село с 215 мъже и 192 жени.[10]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бабакей (Баба-кеј) има 60 къщи славяни християни и 20 къщи турци.[17]
През 20-те години цялото турско население и част от българското население на селото се изселва съответно в Турция и България. В 1923 - 1924 година 340 души се изселват в България[4] или 46 семейства от общо 48 български семейства към 1912 година.[18] На мястото на изселелите се през септември 1923 година са настанени около 45 гръцки семейства от Гюмюрджина, а през август 1924 година около 80 семейства от източнотракийското село Елбасан.[7]
В 1927 година селото е прекръстено на Месия. В 1928 година Бубакево е представено като смесено местно-бежанско село с 88 семейства и 358 души.[19] В началото на XXI век повечето семейства са бежански - две семейства са местни - Велинис и Теодорос Зикос, 6 семейства са каракачани и 1 е на понтийски гърци.[7]
В 1924 година джамията на селото, строена в XV – XVI век, е превърната в християнска църква „Св. св. Константин и Елена“.[20]
Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 - 1949), като в 1947 година цялото му население е принудително изселено от властите в Аматово. След войната част от жителите му се връщат.[4]
Тъй като землището се напоява добре, населението традиционно произвежда много жито, памук, бостан и овошки, като частично е развито и скотовъдството.[4]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 407[4] | 387[4] | 406[4] | 433[4] | 256[4] | 423[4] | 435[4] | 404[4] | 307 | 318 | 226 | 173 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Бубакево
Ангел Стоянов (Анго, Анчо, Аньо), македоно-одрински опълченец, 28-годишен, земеделец, четата на Иван Пальошев, четата на Ичко Димитров, Четвърта рота на Петнадесета щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[21]- Божил Ангелов (1868 – ?), български учител, македоно-одрински опълченец
- Починали в Бубакево
Сотир Коджоманов (1918 – 1944), гръцки комунист от Енидже Вардар, възпитаник на Цотилската гимназия, където става комунист; участва в съпротивата на ЕЛАС и загива при Бубакево[22]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 475, 478.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009., стр. 687.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 55. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/46902/2465/28-9-1994 - ΦΕΚ 840/Β/11-11-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 29 юни 2018.[неработеща препратка]
- ↑ а б в Сайт на бившия дем Ашиклар Архив на оригинала от 2008-08-02 в Wayback Machine..
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 26 август 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ 19. Ιερός ναός Αγίου Κωνσταντίνου και Ελένης Μεσιάς // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 23 юни 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 663.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 166. (на английски)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
