Направо към съдържанието

Маядаг

Маядаг
Φανός
— село —
Джамията в Маядаг в началото на XX век
Джамията в Маядаг в началото на XX век
Гърция
41.0792° с. ш. 22.4761° и. д.
Маядаг
Централна Македония
41.0792° с. ш. 22.4761° и. д.
Маядаг
Кукушко
41.0792° с. ш. 22.4761° и. д.
Маядаг
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина370 m
Население95 души (2021 г.)
Маядаг в Общомедия

Маядаг или Мая даг (на гръцки: Φανός, Фанос, до 1926 година Μαγιαδάγ, Маядаг,[1] на турски: Mayadağ, Маядаа) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

Селото е разположено на 370 m надморска височина[2] в североизточните склонове на планината Паяк на 14 km северно от град Боймица (Аксиуполи).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Маядаг е голямо турско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Маада (Maada) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 600 домакинства, като жителите му са 1496 мюсюлмани.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мая Даг е село в Гевгелийска каза с 3200 жители турци.[5]

Площадът в Маядаг през Първата световна война

В 1913 година селото попада в Гърция. Селото е изпуснато от преброяването от същата година.[2] Селото е принудително разселено през Първата световна война, тъй като до него минава фронтовата линия.[2] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маядаг (Маjадаг) има 1500 къщи турци.[6]

Населението му се изселва в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са настанени гърци караманлии, бежанци от Турция.[2] В 1926 години селото е прекръстено на Фанос.[7] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 146 семейства и 582 жители бежанци.[8]

Населението традиционно произвежда тютюн, пшеница, смокини, десертно грозде и частично се занимава със скотовъдство.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Маядаг на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кумулуча[10] Κουμουλούκια Амудия Άμμουδιά[11] възвишение на Ю от Маядаг[3] (312 m)[10]
Коджа Каран[10][3] Κοτζα Κόραν Воскотопос Βοσκότοπος[11] местност на ЮЗ от Маядаг и на СЗ от Добромир[10][3]
Скели[3] Σκέλι Лимани Λιμάνι[11] местност на ЮЗ от Маядаг и на СЗ от Добромир[3]
Чага[10] Τσαγκα Камила Καμήλα[11] възвишение на ЮЗ от Маядаг (438 m)[3]
Маядаг[3] Μαγιαδάγ Фанари Φανάρι[11] възвишение на Ю от Маядаг (419, 7 m)[3]
Думца[3] Ντομτσα Псилома Ψήλωμα[11] възвишение на ЮЗ от Маядаг[3]
Арпа Сари[3] или Арпа Сапи Άρπα Σαπή Крити Κριθή[11] възвишение на ЗЮЗ от Маядаг[3] (365 m)[10]
Крипала[3] Κριπάλα Кремала Κρεμάλα[11] възвишение на ЗЮЗ от Маядаг[3] (499 m)[10]
Бостанлик[3] Μποστανλίκ Пепония Πεπονιά[11] река на ЮЗ от Маядаг, ляв приток на Коджадере (Курт)[3]
Билимар[3] Αρ. Μπουρμάρ Дендрон Δένδρον[11] местност на ЮИ от Маядаг[3]
Телки Таш[10] Γιλκί-Ντασί Алепу Αλεπού[11] възвишение на С от Маядаг и на Ю от Алчак[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1789[2] 533[2] 622[2] 536[2] 433[2] 245[2] 187[2] 216[2] 168 151 95
Свързани с Маядаг
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
  7. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  10. а б в г д е ж з Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  11. а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)