Маядаг
Маядаг Φανός | |
— село — | |
Джамията в Маядаг в началото на XX век | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Пеония |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 370 m |
Население | 95 души (2021 г.) |
Маядаг в Общомедия |
Маядаг или Мая даг (на гръцки: Φανός, Фанос, до 1926 година Μαγιαδάγ, Маядаг,[1] на турски: Mayadağ, Маядаа) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 370 m надморска височина[2] в североизточните склонове на планината Паяк на 14 km северно от град Боймица (Аксиуполи).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Маядаг е голямо турско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Маада (Maada) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 600 домакинства, като жителите му са 1496 мюсюлмани.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мая Даг е село в Гевгелийска каза с 3200 жители турци.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селото попада в Гърция. Селото е изпуснато от преброяването от същата година.[2] Селото е принудително разселено през Първата световна война, тъй като до него минава фронтовата линия.[2] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маядаг (Маjадаг) има 1500 къщи турци.[6]
Населението му се изселва в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са настанени гърци караманлии, бежанци от Турция.[2] В 1926 години селото е прекръстено на Фанос.[7] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 146 семейства и 582 жители бежанци.[8]
Населението традиционно произвежда тютюн, пшеница, смокини, десертно грозде и частично се занимава със скотовъдство.[9]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Кумулуча[10] | Κουμουλούκια | Амудия | Άμμουδιά[11] | възвишение на Ю от Маядаг[3] (312 m)[10] |
Коджа Каран[10][3] | Κοτζα Κόραν | Воскотопос | Βοσκότοπος[11] | местност на ЮЗ от Маядаг и на СЗ от Добромир[10][3] |
Скели[3] | Σκέλι | Лимани | Λιμάνι[11] | местност на ЮЗ от Маядаг и на СЗ от Добромир[3] |
Чага[10] | Τσαγκα | Камила | Καμήλα[11] | възвишение на ЮЗ от Маядаг (438 m)[3] |
Маядаг[3] | Μαγιαδάγ | Фанари | Φανάρι[11] | възвишение на Ю от Маядаг (419, 7 m)[3] |
Думца[3] | Ντομτσα | Псилома | Ψήλωμα[11] | възвишение на ЮЗ от Маядаг[3] |
Арпа Сари[3] или Арпа Сапи | Άρπα Σαπή | Крити | Κριθή[11] | възвишение на ЗЮЗ от Маядаг[3] (365 m)[10] |
Крипала[3] | Κριπάλα | Кремала | Κρεμάλα[11] | възвишение на ЗЮЗ от Маядаг[3] (499 m)[10] |
Бостанлик[3] | Μποστανλίκ | Пепония | Πεπονιά[11] | река на ЮЗ от Маядаг, ляв приток на Коджадере (Курт)[3] |
Билимар[3] | Αρ. Μπουρμάρ | Дендрон | Δένδρον[11] | местност на ЮИ от Маядаг[3] |
Телки Таш[10] | Γιλκί-Ντασί | Алепу | Αλεπού[11] | възвишение на С от Маядаг и на Ю от Алчак[3] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 1789[2] | 533[2] | 622[2] | 536[2] | 433[2] | 245[2] | 187[2] | 216[2] | 168 | 151 | 95 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Свързани с Маядаг
- Хюсеин Маядаг (1915 - 1965), турски композитор
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
|