Сехово
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За античния град вижте Ейдомене.
| Сехово Ειδομένη | |
 | |
  Сехово  Сехово  Сехово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Площ | 26,944 km²[1] |
| Надм. височина | 70 m |
| Население | 111 души (2021 г.) 4,13 души/km² |
| Пощенски код | 61400 |
| Телефонен код | 23430- |
| Официален сайт | www.idomeni.gr |
| Сехово в Общомедия | |
Сѐхово или Сѐово (на гръцки: Ειδομένη, Идомени, до 1926 година катаревуса Σέχοβον, Сеховон, димотики Σέχοβο, Сехово[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 70 m надморска височина[3] на границата със Северна Македония на 20 km северно от град Боймица (Аксиуполи).[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу аяни, Сехово е представлявано от своя кмет (или пълномощник) Иван, син на Веселин.[5]
В XIX век Сехово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сеховон (Sechovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сеово (Seovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 85 къщи и 394 жители българи.[7] След Руско-турската война от 1877 – 1878 година съществуващото в Сехово българско училище е закрито лично от струмишкия патриаршески митрополит Агатангел Папагригориадис.[8]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[9] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[10]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сехово е село в Гевгелийска каза с 800 жители българи.[11]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[12] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сехово (Sehovo) има 1120 българи екзархисти и работи българско училище.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селото попада в Гърция. По време на Балканските войни по-голямата част от жителите му се изселва в България, а част в Гевгели. В 1916 година по време на Първата световна война фронтът минава при Сехово и българските военни власти изселват жителите му във вътрешността на България. След войната се връщат само част от жителите на селото.[3]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цеово има 170 къщи славяни християни.[14]
В 1924 година 1 семейство се изселва в България. В селото са настанени гърци бежанци от Източна Тракия.[3] В 1926 години селото е прекръстено на Идомени.[15] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 семейства и 173 жители бежанци.[16] От 542 жители в 1940 година около половината са от български произход.[3]
По време на Гражданската война (1946 - 1949) няколко семейства се изселват в Югославия.[3]
Селото традиционно се занимава с производство на пшеница, тютюн, бобови култури и овошки.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Асар | Άσάρ | Палея | Παλαιά[17] | |
| Курт Ада[4] | Κουρτ Άντά | Ликониси | Λυκονήσι[17] | местност на ЮИ от Сехово по десния бряг на Вардар[4] |
| Дадо[4] | Ντάντο | Грия | Γρηά[17] | местност на Ю от Сехово[4] |
| Насур | Νασούρ | Войдорема | Βοϊδόρεμα[17] | |
| Чаири[4] | Τσαΐρια | Ливади | Λιβάδι[17] | местност на ЮИ от Сехово по десния бряг на Вардар[4] |
| Крива круша[4] | Κρίβα Κρούς | Ахладия | Αχλαδιά[17] | местност на И от Сехово по десния бряг на Вардар[4] |
| Коджа Омерли[4] | Κατζαμαρλί | Камбос | Κάμπος[17] | местност на З от Сехово и на С от Алчак[4] |
| Алчак[4] | Άλτσάκι | Перасма | Πέρασμα[17] | река и пролом на Ю от Алчак[4] |
| Нова кория[4] | Νόβα Κουρί | Дасос | Δάσος[17] | възвишение на З от Сехово и на С от Алчак[4] |
| Мала река[4] | Μάλα Ρέκα | Потамаки | Ποταμάκι[17] | река на СИ от Алчак, десен приток на Конската река[4] |
| Дрок[4] | Ντρόκ | Нерофагома | Νεροφάγωμα[17] | горното течение на Мала река[4] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 150[3] | 235[3] | 532[3] | 542[3] | 422[3] | 511[3] | 393[3] | 421[3] | 265 | 214 | 154 | 111 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сехово
Аргир Манасиев (1872 – 1932), български революционер, войвода на ВМРО.[9]
Георгиос Стаматиадис (1825 – 1908), гръцки духовник и лидер на гръцкия комитет- Гоно Альошев Кюркчиев, железопътен работник на линията Солун – Скопие, терорист на Централния комитет на ВМОРО, покръстен от свещеник Стамат Танчев[18]
- Гоно Беликольов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Гоно Балабанов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО
- Григор Тотев (1868 – 1934), български революционер
- Григор Чонев, български учител и революционер, деец на ВМОРО[19]
- Григор Шаев Мишкаров (1877 – ?), български учител и революционер, деец на ВМОРО[19]
- Дельо Джузданов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Дельо и Иван Петрови, български революционери, дейци на ВМОРО[9]
- Димитър Джузданов (1887 – 1929), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО
- Димитър Капсаров, български духовник
- Дино Аркудов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Дино Илков, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Иван Итов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Иван Митрев Чаланов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Мицо Букурешлиев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Мицо Капсаров, български революционер, деец на ВМОРО,[9] умрял преди 1918 г.[20]
- Петко Манасиев и синът му Христо Петков Манасиев, български революционери, дейци на ВМОРО[9]
- Нако Манасиев (1843 – 1919), баща на Аргир Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Стефчо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО,[9] македоно-одрински опълченец[21]
- поп Стоимен Манасиев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО[9]
- Тано Кюркчиев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Христо Георгиев Кюркчиев (1903 – ?), български педагог[22]
- Христо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
Костадинка Палазова (р. 1939), народна певица
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Сехово е наречена улица в Гевгелийския квартал в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ dlib.statistics.gr
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 13 – 14.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 55.
- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 134.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417.
- ↑ Парцел 12 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
