Направо към съдържанието

Григор Тотев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Григор Тотев
български революционер
Роден
Починал
11 юли 1934 г. (66 г.)
Семейство
СъпругаЕфросина Иванова
Григор Тотев в Общомедия

Григор (Глигор) Иванов Тотев, известен като Григор Тотето,[1][2][3] е български революционер, кукушки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Тотев е роден в 1868 година в гевгелийското село Сехово, тогава в Османската империя, днес Идомени, Гърция. Завършва I клас в българската гимназия в Солун в 1892 г. В 1894 година влиза във ВМОРО, привлечен от Гоце Делчев[4] и Атанас Мурджев и работи като книжар при Петър Сарафов. Работи като учител в Долна Джумая (1895), Горна Джумая (1896/1897), Баялци и Мачуково (1898 – 1900) и Шльопинци (1901).

Кръстьо Българията, Милан Делчев, Григор Тотев, Александър Хаджиилиев от Порой, Аргир Манасиев и Атанас Николов от Мачуково
Григор Тотев като млад

Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:

„ В тия два хана-хотели, които бяха един до друг постоянно се навъртаха Васил Панчев, поп Стамат Танчев, Атанас Мурджев и Григор Иванов Тотев. Тия четиримата бяха най-доверените помощници на Даме Груев. Чрез тях се уреждаха тайните срещи на Даме Груев с лица идващи от провинцията поорганизационни работи; на тях се възлагаха работи от сериозен характер, те бяха в постоянен конкакт с всички терористи и чрез тях се изпращаше и получаваше тайната поща от провинцията.[5] “

След Солунската и Баялската афера, избухнали в началото на 1901 година, Тотев е търсен от властите и през февруари е принуден да премине в нелегалност заедно с гевгелийския учителител Аргир Манасиев и стояковския Ташко Мицев от Шльопинци.[6] Тотев става секретар на четата на Кръстьо Българията. От август 1901 година е самостоятелен войвода в Кукушко. През октомври 1901 година наказва предателя на четата на Андон Кьосето от Калиново.[7] През 1902 година негов четник е Туше Георгиев – Голямата гайда,[8] а също и Христо Мицов и Дино Крундурски, който през юни 1902 година убива пъдаря на село Смол Лани Ислам и след това е убит от контрабандисти.[9]

През март 1903 година се разболява тежко и заминава на лечение в италианска болница в Солун, след което през Пирея се прехвърля по море в България. През 1915 година е опериран и му е изваден единия бъбрек. По-късно работи като архивар-регистратор и домакин в Македонската кооперативна банка.[10] Членува в Гевгелийското братство и в Илинденската организация.[11]

Автор е на кратки спомени, публикувани през 1939 година в списание „Илюстрация Илинден“. Умира на 11 юли 1934 година.[12] Женен е за Ефросина Иванова, учителка и революционна деятелка.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Александрова, Елена Янева. Дейността на Илия Манолов Дилберов (Дилбер Илия) в борбите за освобождение и обединение на българите в Македония (1898 – 1918), в: Военноисторически сборник, 2007, 4, стр. 28., архив на оригинала от 31 март 2010, https://web.archive.org/web/20100331160655/http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.4/VS-4_07.pdf, посетен на 6 февруари 2010 
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 97.
  3. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 88.
  4. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 349.
  5. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 55-56.
  6. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 359 – 360.
  7. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 73.
  8. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 28.
  9. ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 261 - 262.
  10. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 168 – 169.
  11. ↑ Т., Л. Григоръ Ивановъ Тотевъ (Тотето) // Илюстрация Илиндень 8 (58). Илинденска организация, Юний 1934. с. 15.
  12. ↑ Тотевъ, Григоръ. Григоръ Ивановъ (Тотето) // Илюстрация Илиндень 10 (110). Илинденска организация, Декемврий 1939. с. 14.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Григор_Тотев&oldid=12408004“.