Калиново
| Калиново Σουλτογιανναίικα | |
| — село — | |
  Калиново  Калиново  Калиново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 26 m |
| Население | 22 души (2021 г.) |
| Калиново в Общомедия | |
Калиново (на гръцки: Σουλτογιανναίικα, Султоянейка, до 1927 година Καλίνοβο, Калиново[1]) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северозападно от Кукуш (Килкис).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Калиново е село в казата Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя, чифлик собственост на братя Султояни. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Калиново (Calinovo) има 100 домакинства и 60 жители мюсюлмани, 430 българи и 25 цигани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Калиново има 320 жители българи християни, 45 турци и 120 цигани.[3]
В Калиново пуска корени кукушката уния, но в 1900 година селото се отказва от нея и става екзархийско. Българският търговски агент в Солун Атанас Шопов и секретарят на агентството Недялко Колушев пишат:
| „ | Не е истина, че селата Алексово и Рошлово (Доганджий) са се отказали от унията по причина на преследвания и терор от страна на някакви си разбойнически чети; отказванието на тия две села, тъй и на селата Беглерия и Калиново е станало по причина, че български черковни власти са запретили на православните българи да се сродяват, т.е. да вземат или да дават моми от и на униатите, да им венчават и кръщават или да приемат от тях кърстници и кумове и пр. А не трябва да се изпуска от предвид, че всичките села в каазата, цялото население е българско православно, само в казаните четири села е имало 10-15 униатски къщи.[4] | “ |
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Калиново (Kalinovo) е село в Кукушка каза с 432 души българи екзархисти като в него функционира българско училище.[5]
На 27 юни 1901 година Андон Кьосето заедно със секретаря си Ташко Мицев и четниците Христо Гонов Кюрюшев от Стояково, Дино Крондирски, Кара Васил и Трайчо Шереметлийски от Шереметлия отсядат в Калиново. Предадени са от Христо Пецкови и на 28 юни четата е обградена в къщата на дядо Дончо от войска от Дойран и Кукуш. Четата пробива с щурм обръча, но тежко ранените в краката Ташо Мицов и Христо Кюрюшев се връщат в къщата и се сражават цяла нощ и през деня на 29 юни, когато в 5 следобед войската запалва къщата и двамата загиват. Турците дават доста убити войници, както и 5 души башибозук, сред които и субашията от Чугунци Ешрев. Ръководителят на калиновския комитет на ВМОРО Дино Панов Захов е принуден да стане нелегален в четата на Григор Тотев, а брат му Мицо – в четата на Андон Кьосето. На 20 октомври Дино Караколев от Драгомирци по заповед на Григор Тотев изпълнява смъртната присъда над предателя Пецков. Двамата изгорели четници са погребани в Калиново в присъствието на много хора.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година десет души от Калиново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
През Междусъюзническата война тук се провежда битка между български и гръцки войски.
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година Калиново попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Калиново има 50 къщи славяни християни.[8]
- Преброявания
- 2001 година – 88 души
- 2011 година – 36 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Калиново
Ванчо Митров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[9]- Глигор Мицев (Григор, 1888/1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 14 воденска дружина[10]
- Гоне Дончев Калински, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[11]
- Гоно Проданов, български просветен деец, учител в 1901 година в Калиново, заточен след Солунската афера в Бодрум кале[12]
- Данаил Лазаров (1892 – 1973), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета,[13] починал в София[14]
- Дионис Лазаров (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 14 воденска дружина[15]
- Иван Димитров Терзиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 4 рота на 14 воденска дружина[16]
- Костантин (Дино) Панов Захов Калински (1872/4 – ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
- Лефтер Гонов (1884/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 14 воденска дружина[17]
- Манол Калински, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[11]
- Мицо Панов Захов Калински, български революционер, деец на ВМОРО
- Ст. Митрев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[18]
- Туше Георгиев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 солунска дружина, носител на бронзов медал[19]
- Починали в Калиново
- Добри Драгнев Стефанов, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[20]
- Ташко Мицев (1876 – 1901), войвода на ВМОРО, изгорял жив на 29 юни 1901 година в Калиново[21]
- Христо Гонов Кюрюшев (? – 1901), български революционер от Стояково, четник на ВМОРО, изгорял жив на 29 юни 1901 година в Калиново[21]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 72-74.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 455. Може би идентичен с Иван Димитров Терзиев.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 463.
- ↑ а б Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 70.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 401.
- ↑ Парцел 12 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 402.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 702.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 181.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 454.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 171.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 129
- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 132.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
