Гьолбаш
| Гьолбаш Πικρολίμνη | |
| — село — | |
  Гьолбаш  Гьолбаш  Гьолбаш | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 65 m |
| Население | 165 души (2001) |
| Гьолбаш в Общомедия | |
Гьолбаш (на гръцки: Πικρολίμνη, Пикролимни, до 1926 Γκιόλ Όμπαση, Гьол Обаси[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Кукуш, в област Централна Македония със 165 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в дъното на Солунското поле, югозападно от град Кукуш (Килкис).
История
[редактиране | редактиране на кода]На ниския (1050 m) хълм Кардица, на около 3 km южно от Гьолбаш и на 200 m от северния бряг на Горчивото езеро (Пикролимни) е открито праисторическо селище, обявено в 1996 година за паметник на културата.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Гьолбаш е изцяло българско село в Кукушка каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гюлбаш (Ghiul-Bach) е посочено като селище с 42 домакинства, като жителите му са 197 българи.[3] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гьолъ Оваси има 180 жители, всички българи.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Гюлбаш (Ghioul-Bas) има 144 българи екзархисти и функционира българско начално училище.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1926 година Гьолбаш е прекръстено на Пикролимни. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско с 42 бежански семейства и 156 души общо.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 25 юни 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
