Направо към съдържанието

Бела църква (дем Кукуш)

Вижте пояснителната страница за други значения на Бела църква.

Бела църква
Μεγάλη Βρύση
— село —
Гърция
40.9403° с. ш. 22.8953° и. д.
Бела църква
Централна Македония
40.9403° с. ш. 22.8953° и. д.
Бела църква
Кукушко
40.9403° с. ш. 22.8953° и. д.
Бела църква
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина151 m
Население143 души (2001)

Бела църква, още Бельово или Ахчакклисе (на гръцки: Κολχίδα, Колхида, катаревуса Κολχίς, Колхис, до 1927 година Ακτσέ Κλισέ или Ακτσέ Κλισσέ, Акце Клисе[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония със 143 жители (2001).

Селото е разположено на 6 километра южно от Кукуш (Килкис).

На едноименния хълм Бела църква край Бела църква е разположен средновековният религиозен комплекс „Животворящ източник“.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Белоцървени (Belotzerveni) е посочено като село в каза Аврет хисар с 25 къщи и 106 жители българи и 12 цигани.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бѣла Църква (Алчакъ Клисе) има 24 жители българи и 12 цигани.[4] Цялото село на практика е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Анчо клисе (Antcho-Kliss) има 104 българи екзархисти и 48 власи.[5]

След Междусъюзническата война Бела църква попада в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Микрокамбос.[6] Населението му се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци. Прекръстено е на Колхида. В 1928 година Бела църква е представено като чисто бежанско село с 46 бежански семейства и 155 души.[7]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ερείπια άγνωστης μονής στην Κολχίδα // Promo.cross. Архивиран от оригинала на 2018-03-15. Посетен на 21 юни 2014.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  6. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012