Мутулово
- Вижте пояснителната страница за други значения на Метаксохори.
Мутулово Μεταξοχώρι | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Кукуш |
Географска област | Карадаг |
Надм. височина | 237 m |
Население | 143 души (2001) |
Муту̀лово или Мотилово (на гръцки: Μεταξοχώρι, Метаксохори, катаревуса: Μεταξοχώριον, Метаксохорион, до 1926 година катаревуса Μουτούλοβον, Мутуловон, димотики Μουτούλοβο, Мутулово[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Мутулово има население от 143 души (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 13 километра североизточно от град Кукуш (Килкис) и на 3 километра североизточно от демовия Коркутово (Терпилос).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Мутулово е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мутолово (Moutolovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 140 домакинства, като жителите му са 684 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мотилово има 850 жители българи християни.[3]
Християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мутулово (Moutoulovo) има 1344 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]
От 1892 до 1909 година в Мутулово служи униатският свещеник Нако Янев, който през 1934 г. е свещеник в източнокатолическата енория в София. В 1911 – 1914 година в селото служи униатът отец Христо Чолаков.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Мутулово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. 17 семейства от Мутулово са настанени в Голям Манастир, Ямболско.[7]
През 1926 години селото е прекръстено на Метаксохорион.[8] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 63 семейства и 198 жители бежанци.[9]
Мутуловци се изселват в България. След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Мутулово
- Атанас Георгиев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]
- Атанас Гоцев (1902 – 1928), български революционер
- Вано Дельов (1874/1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[11]
- Гого Киров (? – 1905), български революционер
- Гоце Стоянов Кехая (Кяя) (1857 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІ отделение, Кукушка чета, Сборна партизанска рота на МОО[12]
- Нако Янев Делипетров (1851 - ?), български революционер от ВМОРО
- Мито Гугулянов (Гогумянов, 1873 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 2 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина[13]
- Насо Пецов Канин (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІ отделение, Кукушка чета, 1 рота на 15 щипска дружина[14]
- Никола Георгиев Петков (1887/1888 – ?), македоно-одрински опълченец, неграмотен, Кукушка чета, 4 рота на 13 кукушка дружина[15]
- Никола Гугулянов (Коле Гогумянов, 1876/1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 2 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина[13]
- Тано Янов (1889 – 1922), български революционер и македоно-одрински опълченец, работник, ІV отделение, 4 рота на 3 солунска дружина[16]
- Ташо Гегов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[17]
- Тома Янев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, ранен на 5 юли 1913[18]
- Трайко, български революционер от ВМОРО, кукушки войвода през 1912 година взел участие в освобождението на Кукуш и македоно-одрински опълченец през 1913 година[19]
- Мито Хаджитрайков (1856 - ?), български революционер[20]
- Христо Георгиев Петков (1882/1883 – 1913), македоно-одрински опълченец, ІІ отделение, Кукушка чета, 1 рота на 15 щипска дружина, умрял на 17 юни 1913[21]
- Христо Митров (1862/1867 – ?), македоно-одрински опълченец, неграмотен, Кукушка чета, нестроева рота на 15 щипска дружина[22]
- Христо Янов, македоно-одрински опълченец, неграмотен, Кукушка чета[16]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 168.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98 – 99. (на френски)
- ↑ а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, стр. 254.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 147 – 148.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 203.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 344, 399, 667.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 189.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 335.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 551.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 824.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 140.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 820.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 170.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 553.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 456.
|