Нако Делипетров
| Нако Делипетров | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Нако Янев Делипетров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Нако Делипетров е роден на 20 април 1851 година в кукушкото село Мутулово, тогава в Османската империя, днес в Гърция. От 1892 до 1909 година служи в роднотото си село като свещеник на Македонския български апостолически викариат.[2] Присъединява се към ВМОРО през 1902 – 1903 година и ръководи местната селска организация. През Илинденско-Преображенското въстание се включва в четата на Иванчо Карасулийски, но е ранен в сражение и заловен от турци. Малтретиран е и с вериги е изпратен в затвора Беяз куле в Солун. Освободен е през 1904 година при общата амнистия и след това е легален деец на организацията до 1912 година.[1]
По-късно се установява в София, като през 1934 година е свещеник в източнокатолическата енория „Успение Богородично“ в София.[2]
На 16 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за народна пенсия, в която пише, „че съм роден от родители българи“, и която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 188 – 189.
- ↑ а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
