Направо към съдържанието

Гърбашел

Гърбашел
Καστανιές
— село —
Гърция
41.0258° с. ш. 22.7658° и. д.
Гърбашел
Централна Македония
41.0258° с. ш. 22.7658° и. д.
Гърбашел
Кукушко
41.0258° с. ш. 22.7658° и. д.
Гърбашел
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина80 m
Население301 души (2021 г.)
Пощенски код61100

Гърбашел, Гърбасел или Гърбушел (на гръцки: Καστανιές, Кастаниес, до 1926 година: Γκερμπασέλ, Гербасел[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 595 жители (2001).

Селото е разположено на 11 километра северозападно от град Кукуш (Килкис).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Гърбошел е представлявано от Петко и от Харизан, син на Новак.[2]

В XIX век Гърбашел е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гърбашали (Ghirbachali) е посочено като село в каза Аврет Хисар с 50 домакинства и 230 жители българи,[3] но в каза Дойран Горно Гарбасово (Garbassovo-gorno) и Долно Гърбасово (Garbbassovo-dolno) са посочени съответно със 120 и 135 къщи и 327 и 363 жители помаци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гърбашел е село със 150 жители българи християни.[5]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Garbachel) е село в Кукушка каза с 224 души българи екзархисти като функционира българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Гърбашел са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Кастаниес.[8] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 177 семейства и 572 жители бежанци.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Гърбашел на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Печали Чаир[10] Πετσαλί Τσαΐρι Ливади Пета Λιβάδι Πέτα[11] местност на ЮЗ от Маловци[10]
Декели Таш[10] Δεκελή Τάς Моностири Μονοστήρι[11] местност на ЮЗ от Маловци[10]
Буюк Таш[10] Μπουγιούκ Τάς Мегали Петра Μεγάλη Πέτρα[11] местност на З от Маловци[10]
Вергетур[10] Βεργετούρ Фагана Φαγάνα[11] възвишение на СЗ от Гърбашел (123 m) и на И над Врагитурци[10]
Родени в Гърбашел
  • Георги Мицев Георгиев (1870 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в 3-та рота на 13-а кукушка дружина; на 24 март 1943 година като жител на Струмица подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[12]
  • Георги Христов (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Трета солунска дружина[13]
  • Кирил Христов Гърбешелов (1890/1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд на Гоце Бърдаров, Четвърта рота на Четиринадесета воденска дружина[14]
  • Миле Танев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Трета солунска дружина[15]
  • Христо Танчев, учи в съседните училища, учител по гръцки във Врагитурци, униатски свещеник от 1877 година[16]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
  12. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 338.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 763.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 191.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 689.
  16. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 641.