Армутчи
Тази статия е за селото в дем Кукуш. За селото в окръг Тулча вижте Армутлия.
| Армутчи Μεγάλη Βρύση | |
| — село — | |
  Армутчи  Армутчи  Армутчи | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 121 m |
| Население | 412 души (2021 г.) |
| Армутчи в Общомедия | |
Армутчи или Армутлия (на гръцки: Μεγάλη Βρύση, Мегали Вриси, до 1927 година: Αρμουτσή или Армутци[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 520 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 4 километра северозападно от Кукуш (Килкис).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Армутлия (Armoutlia) е посочено като село в каза Аврет хисар с 40 къщи и 105 жители помаци.[2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Али Хаджаларъ има 350 жители българи християни и 20 цигани.[3]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война Армутчи попада в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Мегали Вриси.[4] Жителите му се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година Армутчи е представено като чисто бежанско село със 121 бежански семейства и 451 души.[5]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чаири[6] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[7] | местност на Ю от Хайдарли[6] |
| Патоза[6] | Πατόζα | Алония | Άλώνια[7] | възвишение на Ю от Хайдарли[6] |
| Тузя[6] | Τούσγια | Алики | Αλυκή[7] | възвишение на ЮИ от Армутчи и на ЮЗ от Кукуш (208 m)[6] |
| Баири[6] | Μπαΐρια | Херса | Χέρσα[7] | възвишение на ЮИ от Армутчи и на З от Кукуш (255 m)[6] |
| Чаири[6] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[7] | местност на ЮЗ от Армутчи и на С от Хайдарли[6] |
| Караагач[6] | Καραγάτσι | Фтелия | Φτελιά[7] | местност на С от Хайдарли[6] |
| Буюктепе[6] | Μπογιούκ | Транос | Τρανός[7] | възвишение на И от Армутчи и на Ю от Янешево (266 m)[6] |
| Серсемли[6] | Σερσεμλή | Хазорема | Χαζόρεμα[7] | река на С от Армутчи и на Ю от Хаджи Юнус[6] |
| Коджа Хисар[6] | Κοτζά Χισάρ | Кастрон | Κάστρον[7] | възвишение на СИ от Армутчи и на И от Хаджи Юнус (214,4 m)[6] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
