Робово (Кукушко)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Робово.
| Робово Ροδώνας | |
| — село — | |
  Робово  Робово  Робово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Надм. височина | 384 m |
Робово (на гръцки: Ροδώνας, Родонас, катаревуса: Ροδών, Родон, до 1926 година Ρόμποβο, Робово[1]) е бивше село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено северно от град Кукуш (Килкис), североизточно от Дойранското езеро.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Робово е смесено село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бубово (Boubovo) е посочено като село в Дойранска каза с 45 къщи и 30 жители мюсюлмани и 90 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Робово има 225 жители, от които 110 българи, 90 турци и 25 цигани.[3]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Робово (Robovo) има 64 българи екзархисти.[4]
През Балканската война в селото влизат части на българската армия.
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и Турция. В 1926 година името на селото е сменено на Родонас, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 60 семейства и 261 жители бежанци.[5]
Бежанците заселени в 1922 година са от чорленското село Чингене Сарай. По-късно в 1928 година се заселват и понтийски гърци от Орду, Чайбашъ, Артас, Маден, Елеви, Месудие. Бежанците първоначално използват старата българска църква „Свети Никола“, построена около 1830 година. В 1935 година изграждат нова църква „Света Троица“ и до нея училищна сграда. По-късно селото е изоставено.[6][7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Гюлемли[8] | Γκιουλεμλή | Геласти | Γελαστή[9] | възвишение на ЮИ от Попово и на И от Димонци (622 m)[8] |
| Караташ | Καρατάς | Лекани | Λεκάνη[9] | |
| Попово[8] | Πόποβον | Пападес | Παπάδες[9] | възвишение на Ю от Попово (345 m)[8] |
| Караджали[10] | Καρατζαλή | Ангатиес | Άγκαθιές[9] | бивше село на ЮИ от Робово и на СИ от Попово[10] |
| Султара | Σουλτάρα | Воскес | Βοσκές[9] | |
| Караджали[8] | Καρατζαλή | Мавроклада | Μαυρόκλαδα[9] | възвишение на СИ от Попово и на ЮЗ от Робово (309 m)[8] |
| Караагач[8] | Καραγάτσ | Фтелия | Φτελιά[9] | местност на З от Робово и на СЗ от Караджали[8] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Робово
Сотир Иванов Кръстев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Εκκλησίες και ξωκλήσια του τόπου μου // Посетен на 27 януари 2020 г.
- ↑ Το χωριό Ροδώνας // Πρώτη Σελίδα - Εβδομαδιαία εφημερίδα Ν.Κιλκίς, 19 Οκτωβρίου 2017. Архивиран от оригинала на 2020-01-27. Посетен на 27 януари 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
- ↑ а б Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 30
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
