Планиница (дем Кукуш)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Планиница.
| Планиница Φύσκα | |
| — село — | |
  Планиница  Планиница  Планиница | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Карадаг |
| Надм. височина | 369 m |
| Население | 121 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 61100 |
| Телефонен код | 23410 |
Планиница или Липлак (на гръцки: Φύσκα, Фиска, до 1926 година Πλανίτσα, Планица[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Планиница има население от 289 души (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 19 километра североизточно от демовия център град Кукуш (Килкис) и на 14 километра североизточно от Коркутово (Терпилос) в планината Карадаг (Мавровуни). На 5 km североизточно от Планиница има детски лагер (Катаскиносис), който официално признат за селище през 1961 година и е част от тогавашната община Планиница.[2] Според преброяването от 2011 година лагерът няма постоянни жители.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Планиница е предимно българско село в казата Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Планиница (Planinitza) е посочено като селище в Аврет Хисарската каза със 100 домакинства с 395 жители българи и 84 мюсюлмани.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 500 жители българи християни и 250 турци.[6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Планиница (Planinitza) има 640 българи екзархисти и в селото работи българско екзархийско училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Планиница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България (30 семейства или ок. 150 души в Горни Воден, Асеновградско[9]) и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година името на селото е променено на Фиска. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 92 семейства и 318 жители бежанци.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кавак[11] | Καβάκ | Левки | Λεύκη[12] | възвишение на И от Планиница (495,6 m)[11] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Планиница
Ангел Гогов (1897 - 1933), български революционер от ВМРО- Ангел Атанасов Кълев (1911 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[13]
- Атанас Манолев (? – 1913), 2 рота на 3 солунска дружина, загинал на 22 юни 1913 година[14]
- Атанас Манолов (1888 – ?), 4 рота на 3 солунска дружина, ранен на 5 юли 1913 година[15]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Последни минути преди да напусна родно пепелище“, публикувано в сп. „Кукуш. Списание на Кукушкото Благотворително Братсво „Св. Георги“ – София“, год. I, бр. 1, София, 24 май 1924 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΕΕΤΑΑ-Ελληνική Εταιρία Τοπικής Ανάπτυξης και Αυτοδιοίκησης Α.Ε. // Посетен на 2019-01-08.
- ↑ «ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011», σελ. 10505 (с. 41 на pdf)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ30/6463/127/11-3-1991 - ΦΕΚ 761/Β/20-9-1991 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-11. Посетен на 22 октомври 2014.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 167.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98 – 99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
- ↑ Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 62
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 420.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
