Саламаново
Саламаново Γαλλικός | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Кукуш |
Географска област | Солунско поле |
Надм. височина | 77 m |
Население | 794 души (2021 г.) |
Пощенски код | 611 00 |
Телефонен код | 23410 |
Саламаново или Саламанли (на гръцки: Γαλλικός, Галикос, катаревуса: Γαλλικόν, Галикон, до 1926 година Σαλαμανλή, Саламанли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 1135 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено южно от Кукуш (Килкис), в Солунското поле.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 500 m източно от железопътната линия и от селото е открито праисторическо селище от късната бронзова и желязната епоха, обявено в 1987 и 1996 година за защитен паметник.[2][3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Саламаново е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Салманово (Salmanovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 36 домакинства, като жителите му са 162 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 150 жители, всички българи християни.[5]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Саламаново (Salamanovo) е село в Кукушка каза с 240 души българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Саламаново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Галикон по името на наблизо минаващата река Галик.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Кавакли[8] | Καβακλή | Левконас | Λευκώνας[9] | възвишение на СЗ от Саламаново и на Ю от Каваклия (138,5 m)[8] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/14096/597/20-5-1987 - ΦΕΚ 353/Β/6-7-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 28 юни 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
|