Света Петка (дем Кукуш)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
| Света Петка Αγία Παρασκευή | |
| — село — | |
  Света Петка  Света Петка  Света Петка | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Дойранска котловина |
| Надм. височина | 226 m |
| Население | 240 души (2001) |
Света Петка (на гръцки: Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви) е село в Република Гърция, в дем Кукуш, област Централна Македония с 240 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северно от град Кукуш (Килкис), в близост до североизточния бряг на Дойранското езеро.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XV век в Айо Параскева или Света Петка са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.[1]
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като под името Исвети Петка с 92 джизие ханета (домакинства), въглищари.[2]
В ΧΙΧ век Света Петка е смесено българо-турско село в Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от XIX век.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Св. Петка, на З от града 10 часа път. 75 къщи българе с 50 турци. Има си църква, в която четат по гръцки.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Света Петка брои 580 жители българи християни и 650 турци.[5]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Sveta-Petka) живеят 400 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Света Петка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 106 семейства и 411 жители бежанци.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чаирлък[9] | Τσαϊρλίκ | Ливадаки | Λιβαδάκι[10] | местност на СИ от Света Петка[9] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Света Петка
Георги Петров – Ербапо (1890 – 1931), български революционер от ВМОРО
Георгиос Георгандас (р. 1967), гръцки политик- Иван Г. Панев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[11]
- Кочо Андонов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, работник, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 17 юли 1913 година[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/52383/1295 π.ε./5-1-1989 - ΦΕΚ 127/Β/21-2-1989 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 22 октомври 2014.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 860.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 533.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
