Хърсово (дем Кукуш)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хърсово.
| Хърсово Χέρσο | |
| — село — | |
  Хърсово  Хърсово  Хърсово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 74 m |
| Население | 872 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 610 02 |
| Телефонен код | 2341 |
| Хърсово в Общомедия | |
Хърсово (на гръцки: Χέρσο, Херсо, на катаревуса Χέρσον, Херсон, до 1926 година на катаревуса Χέρσοβον, Херсовон, на димотики Χέρσοβο, Херсово[1]) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 15 километра северозападно от град Кукуш (Килкис) на железопътната линия Солун – Кулата.
История
[редактиране | редактиране на кода]В местността Тумба Хрисафи, на 1200 m северозападно от селото е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Хърсово е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Аруво (Aruvo) е посочено като селище с 80 домакинства, като жителите му са 424 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Хърсово има 360 жители българи християни.[4]
В началото на XX век, до 1913 година Хърсово е чифлик на турчина Асан бег – добър и разбран човек по спомените на местни хора, според които той се застъпвал за местните жители, а след Илинденското въстание успял да опази селото от погроми.[5]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хърсово (Hirsovo) има 480 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Хърсово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рисово има 55 къщи славяни християни.[8] Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 години селото е прекръстено на Херсон.[9] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 202 семейства и 687 жители бежанци.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дубрава[11] | Ντουπράβα | Исома | Ίσωμα[12] | местност на СЗ от Хърсово[11] |
| Долва[11] | Ντόλβα | Хамили | Χαμηλή[12] | извор на СЗ от Хърсово[11] |
| Кюнки[11] | Κιούγκι | Солинас | Σωλήνας[12] | река на СИ от Крондирци[11] |
- Преброявания
- 2001 година – 1209 души
- 2011 година – 814 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Хърсово
Аспарух Николов Троков, македоно-одрински опълченец, 1 и 3 рота на 13 кукушка дружина, орден „За храброст“[13]- Борис Керимидчиев (1908 – 2003), български краевед
- Живко Динов (Динев) Камбуров (1898 – след 1928), български комунист, член на БКП от 1920 година, емигрирал в СССР в 1925 година, арестуван в 1928 година и загинал в лагер[14][15]
- Христо Иванов Хролев – Графа (1903 – 1933) български комунист
- Христо Хърсовски, български просветен деец, преподавал в кукушкото българско училище[16]
- Свързани с Хърсово
Димитрис Басис (р. 1970), виден гръцки музикант
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
- ↑ Керемидчиев, Борис. Непубликувани спомени на бежанците от Кукушко през 1913 г. (Асан бег, Хаджи Мустафа и някои други правоверни), Македонски преглед, г. ХХХІV, 2011, № 1, с. 119. След Междусъюзническата война Асан бег се преселва в София, където живее да кроя на живота си, а през 1933 г. присъства на Великия македонски събор в Горна Джумая.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 496.
- ↑ Вести на Висшия съвет на БСП, том 1, книжка 2 – 9, ДП „Димитър Благоев“, 1990, 55.
- ↑ Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 323.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
