Хайдарли
- Тази статия е за селото в дем Кукуш. За селото в дем Кожани със старо име Хайдарли, вижте Клитос.
Хайдарли Βαπτιστής | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Кукуш |
Географска област | Солунско поле |
Надм. височина | 120 m |
Население | 449 души (2001) |
Хайдарли (на гръцки: Βαπτιστής, Ваптистис, до 1929 година Χαϊδαρλή, Хайдарли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 449 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 5 километра западно от демовия център Кукуш (Килкис).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Хайдарли е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Айдарлия (Aydarlia) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 55 домакинства, като жителите му са 146 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Айдарли е село в Кукушка каза с 80 жители българи християни.[3]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Айдарли (Aïdarli) е село в Кукушка каза с 96 души българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Хайдарли са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години селото е прекръстено на Ваптистис.[6] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 110 семейства и 443 жители бежанци.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Хайдарли
- Стоян Димитров (? – 7 ноември 1912), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа рота на Девета велешка дружина, загинал в Балканската война[8]
- Христо Наков (1890 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Втора отделна партизанска рота, Четвърта рота на Трета солунска дружина[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 227.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 480.
|