Дино Калински
| Дино Калински | |
| български революционер | |
| Роден |
около 1872 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1913 г.
|
Константин (Дино) Панов (Панев) Захов, известен като Дино Калински, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1872[2] или 1874[3] година в кукушкото село Калиново, тогава в Османската империя, днес Султоянейка, Гърция. Влиза във ВМОРО заедно с брат си Мицо и оглавява Калиновския комитет на организацията. След сражението на четата на Андон Кьосето в Калиново на 28 и 29 юни 1901 година, Дино Захов е принуден да стане нелегален в четата на Григор Тотев, а Мицо Захов – при Андон Кьосето.[4]
В 1903 година е четник при Кръстьо Асенов. През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е войвода на четата в родното му Кукушко.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в Кукушката чета,[3] и в 1 рота на 14 воденска дружина. През Междусъюзническата война служи в Сборна партизанска рота на МОО.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 534.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 535.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 332.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 72 – 73.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 70.
