Гевгелийско благотворително братство
| Гевгелийско благотворително братство | |
 Динев, Ангел. Кресненското въстание през 1878 г., 1926, Издание на Гевгелийското благотворително братство в София | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна организация |
| Основана | 1918 г. |
| Закрита | 15 февруари 1952 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
| Ръководител | Димитър Динев, Ангел Динев, Михаил Попкочев |
Гевгелийското благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Гевгели, съществувала в българската столица София след Първата световна война.
История
[редактиране | редактиране на кода]Братството е създадено по инициатива на Димитър Динев, който е и негов пръв председател.[1]
На 22 декември 1918 година се провежда Вторият събор на Съюза на македонските емигрантски организации, на който присъстват и делегатите от Гевгелийското братство Никола Ников и д-р Христо Иванов.[2] На обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година делегати от братството са Благой Томев, Васил Шалдев, Владо Икономов, М. Янчев и Михаил Попкочев.[3]
На 1 февруари 1925 година е избрано настоятелство в състав Димитър Г. Динев (председател), Антон Янев (подпредседател), Христо Георгиев (секретар), Димитър Чонев (касиер) и Мито Джузданов (член съветник).[4] На 28 февруари 1926 година е избрано ново настоятелство в състав Димо Икономов (председател), Аким Христов (подпредседател), Григор Иванов (секретар), Димитър Данаилов (касиер), а Димитър Г. Димов, Мито Гогов и Георги Богданцалиев са съветници.[5]
На общо събрание от 18 септември 1927 година участват 180 от 250 редовни члена. На 17 януари 1928 година с писмо братството оведомява МВР за изменения в устава и ръководството на братството. В настоятелството му влизат Димитър Динев (председател), Христо Москов (подпредседател), Христо Георгиев (секретар), Димитър Чонев (касиер) и съветници Иван Пехливанчев, Димитър Трайков и Димитър Ф. Рунтов.[6]
През 1930 година братството наброява около 350 членове.[7]
В началото на 30-те години настъпва разцепление в братството, а след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година Димитър Икономов, Христо Москов, Димитър Зафиров и Тома Анастасов в присъствието на полиция избират свое настоятелство с председател Александър Янков.[8]
На 2 септември 1934 година Охридското, Крушевското, Гевгелийското, Ениджевардарското и Малашевско-Паланечкото дружества организират конференция, подкрепена от новата власт, на която избират Временен македонски национален комитет на братствата.[9] В 1936 година в ръководството влизат Христо Димитров Иванов, Георги Томов Баялцалиев, Васил Юрданов Дервишев, Христо Танушев Гинев, Велчо Делев Гелибашев, Йосиф Михайлов Йосифов, Петър Димитров Денев, Димитър Стоянов Алексиев, Вангел Лазаров Гогов и Васил Илиев Поцев. През 1938 година в настоятелството са Христо Димитров Иванов (председател), Георги Баялцалиев (подпредседател), Михаил Попкочев Попдимитров (секретар), Яким Христов Николов (съветник), Васил Поцев Стоянов (съветник), Димитър Стоянов Алексиев (съветник) и Вангел Лазаров Гогов (съветник). В проверителния съвет са Димитър Георгиев Чонев (председател) и Мицо Георгиев Гудев (член).[10]
След 1927 година член на братството е Ангел Динев, като близки идейно до неговите позиции са списание „Роден край“ и вестник „Македонски вести“.[11] Негов приближен е Кирил Манасиев.[12]
Председател на дружеството в 1941 година е Михаил Попкочев.[13]
Закрито е на 15 февруари 1952 година с протокол на Софийския околийски съд. Архивът на братството се съхранява в Държавна агенция „Архиви“ (ДА – София, ф. 1437к).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Гевгелийско благотворително братство в София - "Списъкъ на членоветѣ (отъ 1930 г.) на Гевгелийското Бл. братство", София, 1931 година
- Динев, Ангел. Кресненското въстание през 1878 г., 1926, Издание на Гевгелийското благотворително братство в София
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Парцел 4 // София помни. Посетен на 2 октомври 2021 г.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 12.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (98). София, СМЕО, 20 февруари 1925. с. 3.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (153). София, СМЕО, 2 април 1926. с. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 549.
- ↑ Гевгелийско благотворително братство в София - "Списъкъ на членоветѣ (отъ 1930 г.) на Гевгелийското Бл. братство", София, 1931 година // strumski.com.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 550 – 551.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 551 – 552.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 473-474. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 908. (на македонска литературна норма)
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
