Направо към съдържанието

Михаил Попкочев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Попкочев
български общественик и революционер
Роден
Починал
13 януари 1953 г. (77 г.)

Михаил Попкочев (Попкочов) Попдимитров (изписване до 1945 година: Михаилъ поп Кочевъ попъ Димитровъ) с псевдоним Михали[1] е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Михаил Попкочев е роден на 2 октомври 1875 година в в гевгелийското село Гявато, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на поп Кочо Попдимитров.[2] Негов брат е революционерът Теохар Попов (1879 – 1925), а племеникът му Трайко Попов (1906 - 1925) е деец на ММТРО.[3] Включва се в дейността на ВМОРО[4], арестуван е и е осъден на 101 години затвор от османските власти. След Балканските войни 1912-1913 година се установява в Девин, където е главен и пунктов учител. Подпомага активно българските бежанци от Македония.[5]

Участва като делегат от Гевгелийското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[6] През 1925 година е в ръководството на Пернишкото македонско благотворително братство.[7]

През 1941 година е председател на Гевгелийското благотворително братство.[8] Умира на 13 януари 1953 година. Негова дъщеря е писателката Весела Малеева[5], а негов внук дипломатът Христо Малеев.[9]

  1. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 74.
  2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
  3. Димитровъ, Янаки п. Биографически данни за живота, дейностьта и смъртьта на Теохаръ Поповъ и Трайко Теохаровъ Поповъ отъ с. Гявато, Гевгелийска околия // Илюстрация Илиндень XIII (9 (129). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1941. с. 7.
  4. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
  5. а б Родопски сборник, Том 6, БАН, 1987, с.46-48
  6. НБКМ-БИА C VIII 38
  7. Хроника // „Независима Македония“ III (98). София, СМЕО, 20 февруари 1925. с. 3.
  8. ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
  9. Минчев, Минчо. ДО ВТОРАТА ТРЪБА. ДО ДРУГАТА ЗОРА!, zora-news.com, посетен на 8.10.2021 г.