Благой Томев
| Благой Томев | |
| български просветен деец | |
.jpg) | |
| Роден |
19 февруари 1872 г.
|
|---|---|
| Починал | 1932 г.
|
Благой Димитров Томев или Томов е български учител, културен и просветен деец и фолклорист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 19 февруари 1872 година в Битоля, тогава в Османската империя. Завършва духовната семинария в Санкт Петербург в 1896 година и непосредствено след това постъпва в Санктпетербургската духовна академия, която завършва в 1890 година.[1][2] Записва и публикува заедно с Кузман Шапкарев песни от Македония.[3] Работи като учител и преподава в Солунската българска мъжка гимназия.[4] Установява се в Свободна България, където живее в Неврокоп (днес Гоце Делчев). Там развива културна дейност и е сред първите самодейци в Читалището в Неврокоп след възстановяването на дейността му.[5]
Томев издава няколко учебника по обучение по руски език. Изявява се и като библиограф и в периода 1910 - 1911 година води рубрика „Книгопис“ в списание „Демократически преглед“. Заедно с Иван Сапунаров съставя „Библиографический указатель книг, брошюр, журнальных статей о славянских первоучителях св. Кириллья и Мефодия за 1800 - 1900 год.“, който остава в ръкопис, но е от особена важност за историята на библиографията от Освобождението до Втората световна война и е една от малкото съставени библиографии от този период.[6]
Участва като делегат от Гевгелийското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[7]
Благой Томев умира в 1932 година.[6]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Томев, Бл. Д., Ив. К. Сапунаров. Библиографический указатель книг, брошюр, журнальных статей о славянских первоучителях св. Кириллья и Мефодия за 1800 - 1900 год., БИА, Ф. 287, а. е. 28, л. 65 – 136.
- Томев, Благой. Практическа руска граматила за ученици и самообразование. <Към Руската христоматия от Б. Томев.> София, печатница „П. Глушков“, 1911.
- Томов, Благой. Борба на обществото с противодържавните идеи. <Комунизъм, анархизъм, пасифизъм и пр.> В. Търново, печатница „Ралевски и Дамянов“, 1932. (кор. заглавие „Да спасим България“)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bulgarian historical review, vol. 28. Publishing House of the Bulgarian Academy of Sciences, 2000. с. 137.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ Шапкарев, Кузман. Сборник от български умотворения, том втори. Български писател, 1969. с. 510.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето: избрани страници. Орбел, 1995. с. 43.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 68.
- ↑ а б Ангелова, Анна. Академик Стоян Аргиров и библиотечното дело в България: Юбилейна научна конференция 28 - 29 февруари 2000 г. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2001. с. 52.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
