Ересели
| Ересели Ποντοηράκλεια | |
| — село — | |
  Ересели  Ересели  Ересели | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 19 m |
| Население | 527 души (2021 г.) |
Ересели или Ресели (на гръцки: Ποντοηράκλεια, Пондоираклия, до 1954 година Ερεσελή, Ερεσελίον, Ересели, Ереселион[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северно от град Ругуновец (Поликастро), близо до границата със Северна Македония. Южно от селото е разположено Арджанското езеро, което днес е почти напълно пресушено.
История
[редактиране | редактиране на кода]В местността Чаушица (Tσαουσίτσα) или Кастри, Кастракия е открито праисторическо селище и некропол от желязната епоха, обявено в 1994 година за защитен археологически паметник.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Ересели е турско село в Гевгелийската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ереселий има 188 жители турци.[3]
В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише, че в Ерезели „живѣятъ прѣзъ зимата аромѫне“.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ресели има 40 къщи турци.[5] Населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 92 семейства и 333 жители бежанци.[6] В 1954 година селото е прекръстено на Пондоираклия, в превод Понтийска Ираклия.
- Преброявания
- 2001 година - 812 души
- 2011 година - 692 души
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/48772/2567/7-10-1994 - ΦΕΚ 839/Β/11-11-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-07-05. Посетен на 29 юни 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 227.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
