Люмница
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За селото в България вижте Любница.
| Люмница Σκρα | |
| — село — | |
 Централната част на селото | |
  Люмница  Люмница  Люмница | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Влахомъглен |
| Надм. височина | 560 m |
| Население | 96 души (2021 г.) |
| Основаване | 1452 г. |
| Телефонен код | 2343 |
| Люмница в Общомедия | |
Лю̀мница[1], още Лумница или Лубница[2] (на гръцки: Σκρα, Скра, до 1926 година Λούμνιτσα, Лумница,[3] на румънски: Liumniţa, Люмница), е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 560 m надморска височина,[4] високо в прохода между планините Паяк (Пайко) и Суха Рупа. Отдалечено е на 25 km северозападно от град Боймица (Аксиуполи) и на 10 km източно от влашкото село Ошин (Архангелос).[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Любниче е представлявано от Петко, син на Злате и Стойко, син на Петко.[6]
В края на XIX век Люмница е едно от големите влашки (мъгленорумънски) села в областта Влахомъглен в Гевгелийска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Люпница (Liupnitza), Мъгленска епархия, живеят 2700 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лубница (Loubnitza) е посочено като село с 350 домакинства и 460 жители българи и 1196 власи.[8]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[9]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Люмница живеят 2600 власи християни.[10]
Румънско просветно дело
[редактиране | редактиране на кода]
Между 1891 и 1907 година в Люмница работи румънско училище. Тук преподават Щефан Христу и Простин Кута. Румънското училище е открито от Михаил Ника арумънин от Прилеп, изпратен в Люмница по инициатива на румънския училищен инспектор Апостол Маргарит. Ника напуска след една година, поради тормоза, на който е подложен от местните гъркомани, начело с гръцкия учител, завършил Солунската гръцка гимназия, който разбира опасността от руманизма. Първоначално училището, отворено в частна къща събира много деца, но по-късно след интригите на гръцкия митрополит числеността на румънската партия в селото спада. Ника е последван от няколко учители, които се задържат само седмици. Чанта е малтретиран, а Суфлери е почти удушен. Едва в 1898 година люмничанинът Гоно Мегин (Гона Мегя) премества училището в къщата си и стабилизира институцията. Той служи като учител в продължение на четири години, първоначално подпомаган от Николае Марку, а по-късно сам. В 1902 година обаче е арестуван за революционна дейност и осъден на 10 години затвор. Наследява го Константин Ное в учебната 1902/1903 година, завършил Битолския румънски лицей. В началото на годината в селото пристига военна част и окупира училищната сграда, в която е настанено гръцкото училище. Така в румънското училище се събират повече от 100 ученици. След три месеца броят на момчетата и момичетата в румънското училище става толкова голям, че е изпратен помощен учител Н. Теохаряну, дотогава учител в Крушево. Владиката Йоаникий Мъгленски набеждава Ное, че на едно от училищните тържества е призовавал към бунт, Ное е арестуван и разпитван, но завършва годината през юни. В началото на следващата година румънското училище отново отваря врати в общинското училище, тъй като войската напуска. В селото свещениците започват да служат на румънски. През ноември 1904 година обаче българска чета се сблъсква с османски войски между Ошин и Люмница, няколко войници са убити, а други пленени и пуснати. Това дава възможност на гърците да наклеветят румънските лидери в двете села и да ги обвинят в революционна дейност. Арестувани са двамата учители заедно с Гоно Мегин, свещениците и всички по видни румънци от Люмница и Ошин. След разпити няколко от тях са оправдани, но по-голяматаа част, включиетолно Ное, са държани 8 месеца в затвора, а Мегин осъден за втори път на 10 години затвор заедно с трима негови съграждани и 16 други румънци от Ошин и заточени в Бодрум кале. След това училището е поето от Ташку Люга, а в църквата продължава да се служи на румънски. Гъркомани остават само двамата учители и един свещеник и роднините им и се черкуват в малък паракликс, като гръцко училище няма.[11][12]
Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Любница (Lioubnitza) има 540 власи и в селото има влашко училище.[13]
Екзархиийската статистика от 1910 година отбелязва в Люмница 2630 жители.[14]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Балканската война в 1912 – 1913 година селото попада в Гърция. В 1916 година, по време на Първата световна война, фронтовата линия минава през Люмница и българските военни власти разселват жителите на селото във вътрешността на Царство България - главно в Стара и Нова Загора. След края на войната в Люмница се връщат само част от люмничани.[14] По време на войната над Люмница, на връх Яребична (на мъгленорумънски Скра) се води тежката битка при Яребична. След войната в 1926 година селото е прекръстено на Скра по името на седловината Скриена.[15]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Люмница (Љумница) има 200 къщи власи християни.[16] В 1926 година селото е прекръстено на Скра.[17]
В 1925 година 90 семейства се изселват в Румъния и са настанени в Добруджа - Сребрино, Асъкьой, Кадъкьой, Кочина, Валюшница.[18]
Селото пострадва значително през Втората световна и Гражданската война в Гърция и много семейства бягат към големите гръцки градове, предимно в Солун и Боймица, и в Югославия, където се установяват предимно в Скопие и Велес.[14]
В селото от 2002 година работи Музеят на Първата световна война и битката при Яребична.[19]
Селото традиционно се занимава със скотовъдство и частично със земедение - отглеждане на картофи и пшеница.[14]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Скрена[5] | Σκρένα | Крифо | Κρυφό[20] | местност на Ю от Купа, на ЮЗ под Малък Гъндач и на СИ под Гъндач[5] |
| Вале Раци[5] | Βαλεράτσι | Крионери | Κρυονέρι[20] | местност на Ю от Купа и на ЮИ под Малък Гъндач[5] |
| Говедарник[5] | Γκουβερτάρνικ | Агеладарис | Άγελαδάρης[20] | гора на ЮЮЗ от Купа[5] |
| Малък Гъндач[5] | Μικρό Γκαντάτσι | Метопо | Μέτωπο[20] | връх на Ю от Купа (1368,3 m)[5] |
| Житиница[5] | Ζιντινίτσα | Зои | Ζωή[20] | гора на ЮЮЗ от Купа[5] |
| Курица[5] | Κουρίτς | Корици | Κορίτσι[20] | извор на Ю от Купа, на С под Малък Гъндач[5] |
| Вале Раци[5] | Βάλε Ράτσι | Криорема | Κρυόρεμα[20] | река на ЮИ от Купа, десен приток на Коджадере[5] |
| Грос[5] | Γκρος | Хондрас | Χοντρός[20] | връх на Ю от Купа[5] |
| Бимба[5] | Μπίμπα | Скепасма | Σκέπασμα[20] | извор на ЮЗ от Купа[5] |
| Рипа Капри[5] | Ρίπα Κάπρι | Трагос | Τράγος[20] | връх на Ю от Купа (1092 m)[5] |
| Репал Гога[5] | Ρεπάλ Γκόγκα | Йоргаки | Γιωργάκη[20] | връх на ЮИ от Купа (835 m)[5] |
| Череши[5] | Τσερέσια | Керасиес | Κερασιές[20] | местност на ИЮИ от Купа[5] |
| Скърка Тирджимици[5] | Σκόρκα Τιρτζιμίτση | Рахулес | Ραχούλες[20] | възвишение на ЮИ от Купа (538,4 m)[5] |
| Пинтугесели[21] | Ριντουγιέτσελι | Корфадес | Κορφάδες[20] | възвишение на И от Купа[5][21] |
| Крипала[5][21] Репа Корбола | Ρέπα Κόρμπολα | Лафопетра | Λαφόπετρα[20] | възвишение на И от Купа (499 m)[21] |
| Лозин[5] | Λόζιν | Амбели | Άμπέλι[20] | връх на ЮЗ от Купа (878 m)[21] |
| Репал Воци[5] | Ρέπαλ Βότσι | Воцис | Βότσης[20] | връх на СЗ от Купа (961 m)[21] |
| Плочи[5] | Πλότσι | Петалон | Πέταλλον[20] | местност на С от Купа[5] |
| Вале Маре[5] | Βάλε Μάρε | Макрорема | Μακρύρεμα[20] | река на С от Люмница (Вале ди Извори)[21] |
| Болиглав[5] | Μπουλιγκλάφ | Митакас | Μύτακας[20] | връх на Ю от Люмница (736 m)[5] |
| Вале ди Извори[5] | Βάλε Ντί Ίσβορι | Харадропигес | Χαραδροπηγές[20] | река на Ю от Люмница[5] |
| Валия Мади[5] | Βάλια Μάδι | Мадис | Μάδης[20] | река на С от Люмница (Мала река)[5] |
| Люмница[5] | Λιούμνιτσα | Корифула | Κορυφούλα[20] | възвишение на ЮИ от Люмница (577,7 m)[5] |
| Вале Мари[5] | Βάλε Μάρι | Платирема | Πλατύρεμα[20] | река на С от Люмница, десен приток на Мала река[5] |
| Чука Москали[21] | Τσούκα Μάσκιαλι | Гимнотопос | Γυμνότοπος[20] | възвишение на И от Люмница (451 m)[21] |
| Деса[21] | Ντέσα | Плая | Πλαγιά[20] | местност на СИ от Люмница[21] |
| Вале Мека[5] | Βάλε Μέκα | Анеморема | Άνεμόρεμα[20] | река на СИ от Люмница, ляв приток на Мала река[5] |
| Бистрица | Πιστιρίκα | Воскос | Βοσκός[20] | река на С от Люмница, ляв приток на Мала река[5] |
| Бистрица[5] | Πιστιρίκα | Гидарис | Γιδάρης[20] | местност на СЗ от Люмница, на Ю под връх Селища (гранична пирамида № 78)[5] |
| Яше | Γιασέ | Лиго | Λὐγό[20] | |
| Пустови[5] | Πουστάβι | Потистра | Ποτίστρα[20] | местност на границата на СЗ от Люмница[5] |
| Мошо[5] | Μόσιο | Мосиос | Μόσιος[20] | местност на СЗ от Люмница[5] |
| Носия Декути[5] | Νόσια Ντεκούτι | Скотинон | Σκοτεινόν[20] | река на СЗ от Люмница, ляв приток на Валия Мади (Мала река)[5] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1405[14] | 854[14] | 647[14] | 886[14] | 446[14] | 446[14] | 276[14] | 219[14] | 169 | 200 | 187 | 96 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Люмница
Атанас Танчев Цачев (? – 1906), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа[2][9]
Влайко Георгиев (Βλάικος Γιώργος, Влайкос Йоргос), гъркомански андартски деец[22]- Георги Мичев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Георги Ников Костов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Георгиос Папагеоргиу (1894 - 1951), гръцки военен и политик
- Гино Ботов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
Гоно Мегин, деец на румънската пропаганда, румънски учител, български революционер, деец на ВМОРО[9]- Димо Руси (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[2][9]
- Димо Стоянов Ечев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Думитру Чоти (1885 - 1974), деец на румънската пропаганда, румънски учител и общественик
- Иван Георгиев Сомов (? – 1906), войвода на ВМОРО
Йован Шуков (р. 1940), северномакедонски спортен деец- Стоян Ковачев Балтаджиев (? – 1906), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа[2][9]
- Танчо Джамбазов (Tanciu Giambazi, ? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
- Яне Димов Ритков, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Починали в Люмница
- Илияс Делиянакис (? - 1918), гръцки революционер
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.25. Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
- Παπαγεωργίου, Μαρία Γ., "Απόψεις για τους „σταυρούς“ των τάφων του Σκρά", Πουρναράς, Θεσσαλονίκη 1976.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.147
- ↑ а б в г Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 137.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
- ↑ а б в г д е ж з и к Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Constantin, Noe. ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe // Meglenoromânii, 1906. Посетен на 27 януари 2021 г. (на румънски)
- ↑ Minda, Theodor. Meglenoromânii : Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 5.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 21.
- ↑ Μουσείο Α' Παγκοσμίου Πολέμου & Μάχης Σκρα // Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς. Архивиран от оригинала на 2018-01-23. Посетен на 22 януари 2018.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
| |||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
