Направо към съдържанието

Рамна (дем Пеония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Рамна.
Рамна
Ομαλό
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Гърция
40.9094° с. ш. 22.3981° и. д.
Рамна
Централна Македония
40.9094° с. ш. 22.3981° и. д.
Рамна
Кукушко
40.9094° с. ш. 22.3981° и. д.
Рамна
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина500 m
Население104 души (2021 г.)
Рамна в Общомедия

Ра̀мна[1] (на гръцки: Ομαλό, Омало, катаревуса: Ομαλόν, Омалон, до 1926 година Ράμνα[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 500 m надморска височина,[3] на 10 km югозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко).[4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Рамна, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

В XIX век Рамна е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Рождество Богородично“ е от средата на XIX век.[5]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Рамна (Ramna),[6] на картата на Йоргос Кондоянис също е отбелязано като Рамна (Ράμνα), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Рамна (Ράμνα) е село с 20 християнски семейства.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Рамна живеят 150 българи християни.[8]

През Илинденското въстание на 9 септември 1903 година край Рамна Апостол войвода със своя отряд от 63 четници дава сражение на 110 османски войници, в което загиват един четник и един войник.[9]

След въстанието в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Рамна (Ramna) има 304 българи екзархисти.[11]

По данни на Екзархията в 1910 година Рамна е чифлигарско село с 30 семейства, 175 жители българи и една черква.[12]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ράμνα) има 118 екзархисти.[7][13]

При избухването на Балканската война един човек от Рамна е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Рамна попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Рамна (Ράμνα) като село с 81 мъже и 86 жени.[7]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рамна има 20 къщи славяни християни.[15]

От 30 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 2 семейства и в селото остават 28 български семейства.[16] Ликвидирани са 3 имота на жители, преселили се в България.[7]

В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 15 бежански семейства и 44 жители бежанци.[7][17] В 1926 името на селото е преведено на Омалон.[7] Бежанците напускат селото и в 1940 година в него живеят само жители с местен произход.[3]

През зимата на 1947 година, по време на Гражданската война, властите принудително изселват жителите на Рамна в полските села Ашиклар и Бозец. След нормализацията те се връщат в Рамна.[3]

Селото традиционно се занимава с производство на картофи, пшеница и други земеделски продукти.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 167[3] 156[3] 145[3] 216[3] 144[3] 179[3] 219[3] 152[3] 115 123 121 104

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Рамна
  • Митре Константинов, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[18]
  • Петър Бояджиев, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[18]
  • Христо Иванов (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[19]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. ↑ 7. Ιερός ναός Γέννησης Θεοτόκου Ομαλού // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
  6. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  7. ↑ а б в г д е Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  9. ↑ Дино Кьосев и Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр.143. // Архивиран от оригинала на 2011-07-15. Посетен на 2009-06-17.
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  12. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  13. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303 и стр.874.
  15. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  16. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  17. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рамна_(дем_Пеония)&oldid=12435054“.