Направо към съдържанието

Ашиклар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Ксантийско. За селото в Саръшабанско вижте Ашиклар (Ксантийско).
Ашиклар
Ευρωπός
— село —
Църква в Ашиклар
Църква в Ашиклар
Гърция
40.8975° с. ш. 22.5525° и. д.
Ашиклар
Централна Македония
40.8975° с. ш. 22.5525° и. д.
Ашиклар
Кукушко
40.8975° с. ш. 22.5525° и. д.
Ашиклар
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Площ25,9 km²[1]
Надм. височина80 m
Население1413 души (2021 г.)
54,6 души/km²
Пощенски код610 07
Телефонен код2343
Ашиклар в Общомедия

Ашиклар или Шикла̀ра, Шиклари или Шикла̀ре[2] (на гръцки: Ευρωπός, Европос, до 1925 година Ισικλάρ, Исиклар или Ασικλάρ, Асиклар[3]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 80 m надморска височина,[4] в западния край на Солунското поле.[5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Праистория и Античност

[редактиране | редактиране на кода]
Ашикларският курос
 Основна статия: Античен град при Ашиклар

Югоизточно от селото е разкрита праисторическа селищна могила, а на два хълма южно и югоизточно от селото има античен град, който понякога се идентифицира с античния Европос.[6]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Ашиклар е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Ишиклар (Išiklar).[7][8]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ашъклари има 30 жители българи християни и 655 турци.[9] Според спомени на жители на околни села част от населението на Шиклара се състои от катили, известни със своите золуми, включително и убийства.[10]

В 1910 година в Ашиклар е образувана турска чета за противодействие на българските и гръцките, начело с Кьорпе Ибрахим.[11]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ισικλάρ) има 1200 мюсюлмани.[8][12]

По данни на Българската екзархия в 1910 година Шаклара има 211 семейства и 1211 жители турци.[13]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ашиклар остава в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с мюсюлманска религия и турски език. Преброяването в 1913 година показва Асиклар (Ασηκλάρ) като село с 476 мъже и 354 жени.[8]

Паметник на убитите гърци в Мала Азия и Тракия
Маслина, донесена от Фуладжък

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ашиклар има 350 къщи турци.[14]

След Лозанския договор всичките 211 турски семейства[15] се изселват и през септември 1924 година в него са настанени първите гръцки бежанци - 277 семейства от село Фуладжък и 9 семейства от Къздервент, Никомидийско, 83 семейства от Чанта, Източна Тракия, 7 семейства понтийски гърци и 2 арменски семейства. В 1925 година името на селото е променено на Европос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 388 семейства и 1393 жители бежанци.[16]

Населението традиционно произвежда жито, овошки, памук и други земеделски продукти.[4]

В 1925 – 1927 година е изградена църквата „Свети Георги“, трикорабна тухлена базилика с женска църква. В 1978 – 1980 на нейно място е построена голяма трикорабна базилика с купол и женска църква, също посветена на Свети Георги.[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Ашиклар на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кислар Бурну[5] Κιολάρ Μπουρνού Митула[18] Μυτούλα местност на ЮЗ от Ашиклар[5]
Ашиклар[5] Άσικλάρ Левендес Λεβέντες[18] възвишение на З от Ашиклар (165,2 m)[5]
Чаири[5] Τσαΐρια Ливадия Λιβάδια[18] местност на СЗ от Ашиклар[5]
Карамандере[5] Καραμάν Ντερέ Караманос Καραμάνος[18] река на С от Ашиклар[5]
Бостанлъка[5] Μποστανλίκα Пепониес Πεπονιές[18] местност на С от Ашиклар[5]
Либахово[5] Λιμπάχοβον Дискос Δίσκος[18] възвишение на СЗ от Ашиклар и на И от Либахово (203,8 m)[5]
Карачалия[5] Καρά Τσαλια Мавроклада Μαυρόκλαδα[18] местност на И от Ашиклар по десния бряг на Вардар[5]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 830[4] 896[4] 1338[4] 1671[4] 1632[4] 1874[4] 1750[4] 1756[4] 2314[4] 2425 1734 1413

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Ашиклар
  • Кязим, главатар на разбойническа банда, тероризираща българските села, убит в началото на ХХ век по нареждане на ВМОРО[19]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ dlib.statistics.gr
  2. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 330, 291.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 53. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  6. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 28 юни 2018.
  7. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  8. ↑ а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 16 юли 2019 г.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  10. ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 330-332, 476.
  11. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 49, 6 март 1910, стр. 3.
  12. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  13. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  14. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  15. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  16. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ↑ Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στον Ευρωπό του Νομού Κιλκίς // Promo.cross. Архивиран от оригинала на 2018-04-04. Посетен на 21 юни 2014.
  18. ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
  19. ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 331, 476, 479, 501-503, 506, 561, 563.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ашиклар&oldid=12429611“.