Направо към съдържанието

Дъбово (дем Пеония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Кукушко. За други села на име Дъбово вижте Дъбово. За селото в Сярско, чието име на гръцки също е Валтотопи, вижте Бейлик махала.
Дъбово
Βαλτοτόπι
— село —
Гърция
40.9411° с. ш. 22.5714° и. д.
Дъбово
Централна Македония
40.9411° с. ш. 22.5714° и. д.
Дъбово
Кукушко
40.9411° с. ш. 22.5714° и. д.
Дъбово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина40 m
Население128 души (2021 г.)

Дъ̀бово[1] или Дъмбово (изписване до 1945 година: Дѫбово; на гръцки: Βαλτοτόπι, Валтотопи, катаревуса Βαλτοτόπιον, Валтотопион, до 1927 година катаревуса Δάμποβον/Ντάμποβον, Дамбовон, димотики Δάμποβο/Ντάμποβο, Дамбово[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 40 m надморска височина на 7 km южно от град Боймица (Аксиуполи) на десния бряг на река Вардар.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Дъбово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ в източния край на селото е от средата на XIX век.[4] „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дъбово (Dabovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 45 къщи и 206 жители българи.[5] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дѫбово (Дамбово) е село в Гевгелийска каза с 276 жители българи.[7]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дъбово (Dabovo) има 360 българи екзархисти и работи българско училище.[8]

По данни на Екзархията в 1910 година Дѫбово е чифлигарско село с 43 семейства, 170 жители българи, 17 цигани (150 чифлигари) и една черква.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дъбово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10] Българският кмет на селото Хр. Попдимитров е арестуван от гръцка военна част и затворен в Берския затвор.[11] Освен него, бити и арестувани са Божил Иванов, Пеце Иванов, Петко Георгиев, Иван Караиванов, Васил Балинов, Димо Гонеов, Васил Георчев и българския свещеник Димитър.[12]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:

„ Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[13] “

От 43 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 39 семейства[14] или 88 души[3] и в селото остават 4 български семейства.[14] На мястото на българското население са настанени гърци бежанци от малоазийското елинизирано българско село Къздервент.[15] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дъбово има 35 къщи славяни християни.[16] През 1926 години селото е прекръстено на Валтотопион.[17] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 89 семейства и 318 жители бежанци.[18]

Селото има богато землище, което се напоява добре и произвежда традиционно памук, пшеница, тютюн, бостан, като се занимава и краварство.[3]

В северния край на селото е построена църквата „Въздвижение на Светия кръст“.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 187[3] 153[3] 373[3] 380[3] 435[3] 521[3] 431[3] 414[3] 346 315 215 128

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Дъбово
  • Васил Балинов (1865 – ?), терорист и куриер на ВМОРО
  • Димитър Николов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Петнадесета щипска дружина[19]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 58. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ 17. Ιερός ναός Αγίου Κωνσταντίνου και Ελένης Βαλτοτοπίου // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 23 юни 2014.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  6. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  9. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 501 и 845.
  11. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 162.
  12. ↑ Yonov, Momchil. Complaints and destiny of the Bulgarians in Macedonia during Balkan wars 1912-1913, 1998, стр.340.
  13. ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония - мит или реалност“. София, 1996, стр.145.
  14. ↑ а б Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  15. ↑ Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992., архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223081918/http://www.imma.edu.gr/macher/ulit/history/35.html, посетен на 23 март 2010 
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  17. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 501.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дъбово_(дем_Пеония)&oldid=12429605“.