Направо към съдържанието

Горгопик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горгопик
Γοργόπη
— село —
Гърция
40.9611° с. ш. 22.5233° и. д.
Горгопик
Централна Македония
40.9611° с. ш. 22.5233° и. д.
Горгопик
Кукушко
40.9611° с. ш. 22.5233° и. д.
Горгопик
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина80 m
Население726 души (2021 г.)
Горгопик в Общомедия

Горго̀пик[1] или Горго̀п (на гръцки: Γοργόπη, Горгопи) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 80 m надморска височина, на 4 km югоизточно от град Боймица (Аксиуполи).[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Горкопик е село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от 1862 година.[3] До 1864 година селото е чифлик на Салих бей от Цариград, а след това – на солунския търговец Ибрахим бин Кетхуда. Ибрахим построява в Горгоп големи конаци. Синът на Ибрахим, Тахсин бей, пише в спомените си, че чифликът е известен с „хубавите води, пленителните гледки, със своите овощни плодове и особено с виното и коприната.“[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Горгопи (Gorgopi), Воденска епархия, живеят 660 гърци.[5] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 година Българската екзархия издържа учител в Горкопик.[6]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[8]

Училището, църквата и камбанарията в Горгопик

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горгопъ (Горгопикъ) е село в Гевгелийска каза със 760 жители българи.[9] Според Тахсин бей, един от собствениците на чифлика Горгоп по това време, населението на селото се състои от 100 домакинства, повечето български.[10] Тахсин отбелязва в спомените си по повод на посещението си в селото към 1900 година, че „сътрудниците“ в чифлика са българи, както и че е получил важни сведения за активността на „българските разбойници“.[11]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[12] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горгопик (Gorgopik) има 920 българи екзархисти и работи българско училище.[13] На 8 януари 1907 година в селото влиза четата на гъркоманския капитан Лазар Доямов, която кара жителите да отхвърлят Екзархията и да се върнат в лоното на Патриаршията.[14]

По данни на Екзархията в 1910 година Горгопикъ има 127 семейства, 640 жители българи (189 чифлигари) и една черква.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Горгопик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Габрово (или Горгоп[17]) има 115 къщи славяни християни.[18] От 127 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 106 семейства[19] или 484 души.[2] и в селото остават 21 български семейства.[19] На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 123 семейства и 533 жители бежанци.[20] Статистика на НОФ от 1947 година показва в селото 500 славяноговорещи жители.[2]

В селето работи етнографски музей.[21]

Селото има богато землище, което се напоява добре и произвежда традиционно много тютюн, десертно грозде, пшеница, овошки и други градински култури.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Горгопик на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Умта[22] Ούμτα Фуска Φούσκα[23] река на Ю от Горгопик[22]
Караяница[22] Καραγιανίτσα Янула Γιαννούλα[23] местност на Ю от Горгопик[22]
Роат Ροάτ Рема Ρέμα[23] река и местност между Горгопик и Боймиц[24]
Буруни[22] Μπουρούνια Митес Μύτες[23] местност на С от Горгопик[22]
Латомирца[22] Λατομίρτσα Халикияс Χαλικιάς[23] река на СЗ от Горкопик, ляв приток на Горгопската река[22]
Алба Кедра[22] Άλμπα Κέντρα Аспропетра Άσπρόπετρα[23] възвишение на З от Горгопик (192,6 m)[22]
Стридол[22] Στρίντολ Кангелота Καγκελωτά[23] река на СЗ от Горкопик, ляв приток на Горгопската река[22]
Валаково[22] Βαλάκοβα Аплома Άπλωμα[23] възвишение на СЗ от Горгопик (174 m)[22]
Изгурито[22] Ίσγούριτο Стронгило Στρογγυλό[23] местност на СЗ от Горгопик[22]
Лазаровото[22] Λάζαρβουτ Лазарадес Λαζαράδες[23] възвишение на З от Горгопик и на СЗ от Тушилово[22]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 677[2] 635[2] 778[2] 1072[2] 1049[2] 1143[2] 1044[2] 955[2] 1144 948 872 726

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Горгопик
  • Атанас Карадупков, български революционер, дееци на ВМОРО[7][25]
  • Георги Семерджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит[25]
  • Гоне Христов (Готе, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина[26]
  • Димитър Камчев Димитров (1853 - след 1943), български просветен деец и революционер
  • Гоно Камешев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Дино Овчаров (1889/1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Христо Димитров, четата на Иван Пальошев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[27]
  • Ичко Попов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Кольо Семерджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит[25]
  • Костадин Тръпков (Константин, 1882 – 1913), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[28]
  • Иван Овчаров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Христо Димитров, четата на Иван Пальошев[27]
  • Пене Карадупков (1877 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Серафим Атанасов Карадупков, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • поп Тано Камешев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Танас Попето, български революционер от ВМОРО[29]
  • Трайо (Трайко) Франгов, български революционер, деец на ВМОРО,[7] загинал преди 1918 г.[30]
Починали в Горгопик
  • Иван Любомов (? – 1900), български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит на 2 декември 1900 година в Горгопик[31]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 329
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 56. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ [θρησκευτικά-μνημεία/item/71-γοργόπη-ιερός-ναός-αγίου-νικολάου  Γοργόπη, Ι.Ν. Αγίου Νικολάου] // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
  4. ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 9, 85, 200.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  6. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  7. ↑ а б в г д е ж Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
  8. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  10. ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 200.
  11. ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 85.
  12. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
  14. ↑ Δογιάμας, Κωνσταντίνος. Οι Μακεδονομάχοι αδελφοί Δογιάμα[неработеща препратка], University Studio Press, Αθήνα, 2009, ISBN 978-960-12-1859-5, σ.5.
  15. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
  17. ↑ Алтернативно име в бележка под линия, виж Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
  18. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  19. ↑ а б Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  20. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. ↑ Λαογραφικό Μουσείο Γοργόπης // Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς. Архивиран от оригинала на 2018-01-23. Посетен на 22 януари 2018.
  22. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  23. ↑ а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
  24. ↑ Шалдевъ, Христо. Изъ революционната борба въ Паякъ планина // Илюстрация Илиндень 4 (44). Илинденска организация, Мартъ 1933. с. 16.
  25. ↑ а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 765.
  27. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 522.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 736.
  29. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.329
  30. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
  31. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 137.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Горгопик&oldid=12429583“.