Направо към съдържанието

Смол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Смол
Μικρό Δάσος
Гърция
41.0697° с. ш. 22.5708° и. д.
Смол
Централна Македония
41.0697° с. ш. 22.5708° и. д.
Смол
Кукушко
41.0697° с. ш. 22.5708° и. д.
Смол
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина118 m
Население512 души (2001)
Смол в Общомедия

Смол или Смоле (на гръцки: Μικρό Δάσος, Микро Дасос, катаревуса: Μικρόν Δάσος, Микрон Дасос, до 1927 година Σμόλη, Смоли[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 512 души население (2001).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 8 километра северно от град Ругуновец (Поликастро) и на 2 километра западно от магистралата Солун-Скопие.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото е дело на Андон Китанов.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Смол (Smol) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 32 домакинства, като жителите му са 145 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смол е населявано от 160 жители българи.[4] В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смол има 168 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

Дописка в „Ню Йорк Таймс“ относно битката при гевгелийското село Смол между четите на Сава Михайлов и Апостол войвода и турска войска и башибозук

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6] В началото на 1905 година след сражение в Смол между българска чета и турски войски, в което турците имат трима убити, а българите – един ранен, селото е подложено на мащабни репресии: местната църква е разграбена, много жители са арестувани и пребити.[7] На 1 март 1905 година четите на Апостол Петков и Сава Михайлов са обкръжени при село Смол от турска войска и башибозук. След 5-часово кръвопролитно сражение загиват 40 четници, като войводата Сава Михайлов се самоубива. Спасява се само раненият в петата Апостол войвода с неговия четник Илия Личев. Прехвърлят се в Ениджевардарското езеро, след което в Арджанското езеро.[8]

По време на Балканската война 1 човек от Смол се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Българските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Смол има 35 къщи славяни християни.[10] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 93 семейства и 360 души гърци бежанци.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Микрон Дасос.[12]

Църквата „Свети Архангели“ от XIX век е обявена за исторически паметник на 27 юни 1987 година.[13]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Иван Тодев.
Родени в Смол
  • Григор Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Иван Смоларски (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и 4 рота на 14 воденска дружина[14]
  • Иван Тодев (1877 – 1905), български революционер
  • Лазар Христов Вантов (1876 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Мицо Арджанлиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Стойко Чурлинов и синът му Христо, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Яно Белчев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Яно Кехайов (? – 1901), български революционер
Починали в Смол
  • Александър Генов (1886 – 1905), български революционер от ВМОРО
  • Атанас Минчев Мокарев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[15]
  • Васил Христов Кьортошев (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
  • Гоно Мицов Каркалашев (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
  • Гончо Миндин (? – 1905), български революционер от Лесково, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Смол[17]
  • Димитър Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер от Лесково, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Смол[17]
  • Михаил Георгиев Пешков (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
  • Мито Траев Радналиев, български революционер от Извор, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол[18]
  • Мицо Донин Кадията (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
  • Мицо Янов Марков (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
  • Петър Каркалашев (1874 – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
  • Сава Михайлов (1877 – 1905), български революционер от Мачуково, войвода на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
  • Христо Траянов (1882 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО от Извор, убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол[18]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  6. ↑ а б в г д е Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
  7. ↑ Лабаури, Дмитрий Олегович. Болгарское национальное движение в Македонии и Фракии в 1894—1908 гг: Идеология, программа, практика политической борьбы, София 2008, с. 140—141.
  8. ↑ Петров – Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 82
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 619 и 879.
  10. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  11. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 - ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-11. Посетен на 20 октомври 2014.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 619.
  15. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 98
  16. ↑ а б в г д е ж Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
  17. ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
  18. ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смол&oldid=12206775“.