Четите на Сава Михайлов и Апостол Петков навлизат по различно време в Македония от пограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил, но в Малешевско се съединяват и на 26 февруари 1905 година влизат в Балинци. Там са предупредени неколкократно от местните дейци на ВМОРО и от Гевгелийския околийски комитет да променят първоначалните си планове и да не минават през Смол, заради повишена активност от страна на турския аскер. Четите пренасят на коне голямо количество оръжие, динамит и други материали и стават лесно забележими. Вечерта на 28 февруари четите влизат в Гявато, а през Стояково на 1 март сутринта пристигат в Смол, където вече войводите са сигурни, че в близост има турски аскер.[3]
Двете чети попадат на засада в Смол, а войводите Апостол Петков и Сава Михайлов влизат в спор за стратегическото разположение на четите. Сава Михайлов предлага да се разположат в местността Рудина чука, най-високата точка в района, а Апостол Петков предлага да се укрепят на върха Бачево - по-ниска местност, но с висока растителност. От Гевгели пристигат допълнително 300 души турски войници и конници. Османците първо атакуват позицията на Сава Михайлов и по пладне обграждат четата. След като хвърлят последните си бомби четниците се самоубиват, а войводата изпива отрова. След това натиска върху четата на Апостол войвода се засилва, по-голямата част от четниците са убити, а трима се хвърлят в придошлата река Вардар. Апостол Петков е ранен в крака и според различни източници се измъква от сражението с един или двама четници.[4]
Броят на загиналите четници и куриери варира между 34 и 51 убити. Според капитан Флоров от руските жандармеристки части са преброени 34 трупа на загинали и трима хвърлили се във Вардар. В рапорт Атанас Шопов дава 36 убити, австрийският цивилен агент Хайнрих Мюлер сочи 40-42 загинали четници, Аргир Манасиев твърди, че убитите са 40 четници и 2-3 куриери. Според Христо Шалдев загиват 42 четници, а според Ангел Динев на позицията на Сава Михайлов загиват 18 души и 33 при Апостол войвода или общо 51 души. Според официалната турска статистика в сражението загиват 20 четници. От страна на Османците са убити трима и други осем са ранени. В следващите дни труповете остават на място съблечени и мародерствани. Сред убитите е секретарят на Апостол Петков, който пренася неговата торба с портрети и документи. Това дава грешното впечатление на турците, че са убили Апостол войвода и награждават участниците в сражението.[5]
Скоро след това сражение ВМОРО губи и друг значим войвода в района. В сражение при Гъндач планина на 21 март 1905 година загива Иванчо Карасулията с неговата чета.
Дописка в „Ню Йорк Таймс“ относно битката при гевгелийското село Смол между четите на Апостол и Сава Михайлов и турска войска и башибозук с грешната информация за смъртта на Апостол
↑Различните източници дават различен брой на загиналите. Виж: Георгиев, Ванчо. Апостол Петков – Кралот на Блатото, Државен Архив на Република Македонија-Македоника Литера – Скопје, 2013, с.156.
↑Георгиев, Ванчо. Апостол Петков – Кралот на Блатото, Државен Архив на Република Македонија-Македоника Литера – Скопје, 2013, с.156-157.
↑Георгиев, Ванчо. Апостол Петков – Кралот на Блатото, Државен Архив на Република Македонија-Македоника Литера – Скопје, 2013, с.149-153.
↑Георгиев, Ванчо. Апостол Петков – Кралот на Блатото, Државен Архив на Република Македонија-Македоника Литера – Скопје, 2013, с.154-156.
↑Георгиев, Ванчо. Апостол Петков – Кралот на Блатото, Државен Архив на Република Македонија-Македоника Литера – Скопје, 2013, с.156-159.
↑Георгиев, Ванчо. Апостол Петков – Кралот на Блатото, Државен Архив на Република Македонија-Македоника Литера – Скопје, 2013, с.148-149.
↑ абвгдеНиколов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
↑ абНиколов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
↑ абНиколов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.
.svg){kind=small}
