Богданци (град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Богданци.
| Богданци Богданци | |
| — град — | |
  | |
.jpg) | |
  Богданци  Богданци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Богданци |
| Географска област | Боймия |
| Площ | 114,54 km² |
| Надм. височина | 67 m |
| Население | 6011 души (2002) |
| Пощенски код | 1484 |
| Телефонен код | (+389) 034 |
| МПС код | ВЕ |
| Официален сайт | www.bogdanci.gov.mk |
| Богданци в Общомедия | |
Бо̀гданци (на македонска литературна норма: Богданци) е град в Северна Македония, център на едноименната община Богданци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен в югоизточната част на страната, в областта Боймия, на 9 километра североизточно от Гевгели, близо до границата с Гърция.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Атанасий“ е от първата половина XIX век[1] и е дело на Андон Китанов.[2] През 1865 година учителят Анто Амнев въвежда българския език в учебната програма на училището в Богданци.[3] В края на XIX век Богданци е голямо българо-турско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Богданца (Bogdantza), Поленинска епархия, живеят 2100 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Богданци е посочено като селище с 475 домакинства, като жителите му са 2145 българи и 165 мюсюлмани.[5] След Руско-турската война от 1877 – 1878 година съществуващото в Богданци българско училище е закрито лично от митрополит Агатангел Струмишки.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 2540 жители българи християни, 900 турци и 120 цигани.[7]
На 26 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун Атанас Шопов една гръцка чета, тръгнала от чифлика на гръцкия поданик Хариси в село Крондирци, е разбита край Богданци от българска милиция.[8]
В началото на XX век християнското население на Богданци е силно смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Богданци има 1400 българи екзархисти, 1480 българи патриаршисти гъркомани, 160 българи патриаршисти сърбомани, 144 българи униати. Там функционират българско, гръцко и сръбско училище.[9]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО, начело на който застава учителят Атанас Тодев от Мачуково, а след него учителите Иван Бардаров от Щип, Сава Михайлов, Христо Трайков Лисичков, Стефан Попиванов и Христо Гонов Карпуцев.[10]
По времето на Балканската война (1912 – 1913) Богданци има около 1000 къщи 2/3 от които са български, а останалите турски и няколко цигански. От българските къщи около 450 са екзархистки, 150 гъркомански, 30 – 40 униатски и 7 – 8 сърбомански.[11]
При избухването на Балканската война 78 души от Богданци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Богданци живеят 737 турци и 2510 българи.[13]
Поне 28 души родом от Богданци, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.[14]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис Ил. Джонев е български кмет на Богданци от края на 1941 година до 26 ноември 1942 година. След това кметове са Петър Т. Ташулков (14 декември 1942 – 22 юли 1943) и Йордан П. Георгиев (28 юли 1943 – 16 декември 1943).[15] Кмет на градчето е и Янаки Попдимитров.[16]
След войната за участие в тайна младежка противомакедонистка организация са осъдени будните българи Методий Шапкаров, Митко Сертов и Александър Хаджиев.[17]
Според преброяването от 2002 година градчето има 6011 жители.[18]
| Националност | Всичко |
| македонци | 5761 |
| албанци | 2 |
| турци | 48 |
| роми | 1 |
| власи | 4 |
| сърби | 176 |
| бошняци | 0 |
| други | 19 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
От Богданци е Стоян Богданцалията, хайдутин и революционер от XIX век, опълченец, участник в Сръбско-българската война. В края на XIX век в Богданци се загнездва гръцката пропаганда и градчето дава няколко видни гръцки дейци – андартските капитани Михаил Сионидис (1870 – 1935), Георги Богданцалията (? – 1905) и Христо Даскалов (? – 1907). Сред българските революционни дейци в началото на XX век се открояват Дельо Калъчев (1877 – 1917), гевгелийски войвода на ВМОРО, Петър Каркалашев (1879 – 1905), ръководител на богданския революционен комитет, Гоно Ванев (1867 – ?), войвода на чета на Македоно-одринското опълчение. Павел Попандов Каркалашев (1904 – 1933) е виден комунистически деец и член на ВМРО (обединена). Сред видните югославски дейци са Димитър Теменугов (1919 – 2001), партизанин и политик министър и Кирил Петрушев (1885 – 1980), член на АСНОМ, вътрешен министър на НРМ. Атанас Вангелов (р. 1946) е виден литературен критик и писател, а Георги Колозов (1948 – 2003) – виден артист от Северна Македония.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Богданци е наречена улица в квартал „Илинден“ и Гевгелийския квартал в София (Карта).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Трайчев от Прилеп – „Описание на с. Богданци (Гевгелийска околия)“, публикувано във в-к „Новини“, год. I, брой 36, стр. 3, Цариград, 30 май 1894 г. в „Библиотека Струмски“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цркви во Богданци // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 32.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 49. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 13-14.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 49 – 50.
- ↑ Владимир Караманов. „Гевгелийската околия и междусъюзническите отношения в нея през Балканската война на 1912-1913 г.“, Военно исторически сборник, брой 49/април 1941. София, Печатница на военноиздателския фонд
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 246.
- ↑ ДВИА, ф. 39
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Димитровъ, Янаки п. Биографически данни за живота, дейностьта и смъртьта на Теохаръ Поповъ и Трайко Теохаровъ Поповъ отъ с. Гявато, Гевгелийска околия // Илюстрация Илиндень XIII (9 (129). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1941. с. 7.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 484.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
| |||||||||||||||||
| |||||
