Богданчани
Богданчани (единствено число богданчанин, богданчанка, на македонска литературна норма: Богданчани) са жителите на град Богданци, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Богданци
[редактиране | редактиране на кода]А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
Атанас Бойков (1913 - ?), югославски политик- Атанас Вангелов (р. 1946), северномакедонски писател
Борис Козов (1899 - 1928), български революционер и военен- Борис Левтеров, български революционер, деец на ВМРО[1]
- Васил Пецанов, български революционер, деец на ВМОРО[2]
- Васил Христов Кьортошев (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО[3], убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука край Смол[4]
- Васил Люледжиев (1881 - 1916), български революционер, деец на ВМОРО
- Васил Узунов (? - 1918), български революционер, деец на ВМОРО
Георги Богданцалията (Γιώργος Καραϊσκάκης) (? - 1910), гръцки андартски капитан[5]- Георги Колозов (1948 – 2003), артист от Република Македония
- Гоно Ванев (1867 – ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
- Гоно Мицов Каркалашев (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука край Смол[4]
- Гоно Мицов Стоилов, български революционер, деец на ВМОРО[2]
- Гоно Петрушев, български революционер, деец на ВМОРО[2]
- Григор Илиев Каркамишев, български революционер, деец на ВМОРО[2]
- поп Григор Янев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО
- Дельо Калъчев (1877 – 1917), български революционер, деец на ВМОРО
- Дельо Пецанов, български революционер, деец на ВМОРО[2]
Димитър Теменугов (1919 – 2001), югославски партизанин и политик- Димо Андонов Инджекъчов, български революционер, деец на ВМОРО[2]
- Динката Стоилов, ръководител на революционния комитет в Богданци в 1901 година[6]
- Дино Андонов Инджекъчов (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 2 септември 1903 година в Балинци[4]
- Дино Петрушев (1858 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО[2]
- Иван Ванчев, български революционер, деец на ВМРО[1]
- Иван Марков – Брата или Кочоглу, деец на ВМРО и четник[7][8]
- Иван Чакалов, български революционер, четник на ВМОРО[4]
- Игнат Иванов Шишков (Бочаров), български комунист, роден в 1898 година, член на БКП от 1918 година, в СССР от 1928 година, член на ВКП (б) от 1928 година, арестуван на 15 октомври 1937 година, като референт в 9 отдел на ГУГБ НКВД., осъден на смърт и разстрелян на 10 януари 1938 година, посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 7 април 1956 година[9]
- Илия Габровалиев (? – 1911), български духовник
- Илия Каркалашев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Гоно Ванев[10]
- Кирил Петрушев (1885 – 1980), югославски политик, член на АСНОМ, вътрешен министър на НРМ
- Коста Бояджиевски (1930 – 2006), книгоиздател от Република Македония
- Костадин Димитров, четник в доброволческата чета на Стоян Богданцалията
- Костадин Каркалашев (1997 – 1937), български революционер, деец на БКП
- Коце Стаменов, български революционер, деец на ВМОРО[2]
- Кръсто Янев, български революционер, деец на ВМРО[11]
- Кръстю Петрушев (1913 - 2007), български революционер от ВМРО
- Мито Ташакманов, български революционер, деец на ВМОРО[2]
- Михаил Василев Шапкаров, български революционер, деец на ВМОРО[2]
- Михаил Георгиев Пешков (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука край Смол[4]
- Михаил Иванов Таушанов (? – 1905), български революционер, деец и четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с Леонид Янков[2][4]
- Михаил Сионидис (1870 - 1935), гръцки андартски капитан[12][13]
- Мицо Донин Кадията (? – 1905), български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялката афера четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука край Смол[2][4]
- Мицо Янов Марков (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука край Смол[4]
- Панде Каркалашев, български духовник и революционер
- Петър Гавалянов (1920 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[14]
- Петър Каркалашев (1874 - 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука край Смол[4]
- Павел Каркалашев (1904 – 1933), български революционер, деец на ВМРО (обединена)
- Спас Таушанов, терорист на ВМРО
- Ст. П. Иванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[15]
- Стефан Каркалашев, терорист на ВМРО
- Стоян Богданцалията, български революционер
- Туше Гонов Петрушев (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с Леонид Янков[4]
- Христо Гонов Карапуцев, български революционер, деец на ВМОРО[2]
- Христо Гонов Чакалов, български революционер, деец и четник на ВМОРО[2][4]
- Христо Дельов (1869 - 1957), гръцки андартски деец
- Христо Кенин, български просветен деец
- Христо Трайков Лисичков, български просветен деец, учител в 1901 година в Богданци, заточен след Солунската афера в Бодрум кале,[16] районен ръководител на ВМОРО в Богданци през 1905 година,[17][2] жив към 1918 г.[15]
- Христо Пецов (1854 – 1934), гръцки просветен деец
- Яким Попдучев, български революционер, деец на ВМРО[1]
- Янко Христов Шапкаров, български революционер, деец на ВМОРО[2]
Починали в Богданци
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Гагалев (1880 – 1915), български революционер от ВМОРО
- Димитър Теменугов (1919 – 2001), югославски партизанин и политик
- Никифор Христосков (1888 – 1915), български есперантист
Свързани с Богданци
[редактиране | редактиране на кода]- Костадин Георгиев (ок.1857 – ?), екзархийски свещеник в Богданци през 1875 година и Хотово (1875-1915)[18]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 933.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 49.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
- ↑ а б в г д е ж з и к л Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 363.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 44, 56.
- ↑ Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 340.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 934.
- ↑ Η Ελληνικη Αντισταση στη Μακεδονια 1904-1908, архив на оригинала от 21 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110721083452/http://www.typosfm.gr/news/articles/13435.html?print=Y, посетен на 11 октомври 2013
- ↑ Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα, архив на оригинала от 5 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111005213811/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=110&show=1, посетен на 11 октомври 2013
- ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 69.
- ↑ Николов, Борис. Сава Михайлов – непубликувани писма и материали, Исторически преглед, година XLV, 1989, кн. 6, с. 86.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 146.
