Ениджевардарци
Облик
Ениджевардарци или пазарени (единствено число ениджевардарец, ениджевардарка, пазаренин, пазаренка, на гръцки: Γιαννιτσώτες, янициотес) са жителите на град Енидже Вардар или Пазар (на гръцки Яница), Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Енидже Вардар
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
- Ататоник (р. 1964), епископ на Александрийската православна църква
- Агехъ (? – 1577/8), османски поет и писател
- Ангел Петров (1883 - ?), български дипломат и публицист
- Антоние Попхристич (1871 – 1950), сръбски дипломат и просветен деец
- Ахмед Дервиш (1882 – 1932), турски генерал
- Борис Мокрев (1861 – 1933), български политик и кмет на Търново
- Божин Стаменитов (Емануил Стаматиадис, 1841 – 1924), български зограф
- Гариби, османски учен, поет и дервиш по времето на Сюлейман I[1]
- Георги Захаринчев (1884 – 1955), български търговец и деец на ВМОРО, починал в София[2]
- Георги Каяфов (1894 – ?), български общественик, деец на Солунския български клуб
- Георги Никезов (1915 – 1947), гръцки комунист, член на КПГ от 1943 година; след Споразумението от Варкиза е арестуван, осъден от военен съд на смърт и екзекутиран в 1947 година[3]
- Георги Терзиев (1913 – 1947), гръцки комунист; роден в бедно семейство, баща му е арестуван още в 1913 година от гръцките власти и умира в Трикала, в 1943 година влиза в КПГ, в 1945 година става член на бюрото на Ениджевардарската партийна организация, през юли 1947 година е арестуван, осъден от военен съд на смърт и разстрелян[4]
- Георги Трайков (1857 – 1913), български свещеник, заточен от гръцките власти на Трикери, където умира през лятото на 1913 година[5]
- Георгиос Танос (1937 - 2013), гръцки лекар и политик
- Гоце Хаджитраев (Куситрайков), четник при Апостол Петков, загинал в битка при Ениджевардарското езеро[6]
- Григор Гугушев, български революционер от ВМРО
- Григор Мокрев, български учител и революционер
- Григор Николов (? – 1930), български революционер
- Григор Петров, български революционер от ВМОРО, починал в Несебър[7]
- Григор Попстанков (1879 - 1964), български учител и революционер
- Гьорче Димчев (? – 1947), гръцки комунист, арестуван в 1947 година и разстрелян[8]
- Деруни, османски математик и поет[1]
- Димитриос Барлаутас (? – 1822), гръцки просветен деец
- Димитър Джутев (1878 - ?), български учител в града, сетне свещеник, спасил знамето на ениджевардарската чета в България
- Димитър Лешников (? – 1910), български революционер
- Димитър Муртов (1882 - след 1943), български революционер от ВМОРО
- Димитър Нанов (1910 – 1958), български художник
- Димитър Тъпков (1848 – 1899), български просветен деец
- Димитър Янев (1880 - ?), български общественик
- поп Димо, български духовник и просветен деец
- Димос Пападимитриу (р. 1943), гръцки политик
- Дионисий Иванов Дионисиев – Дион (1908 - 1992), български художник, маринист
- Дионисий Ениджевардарски (1842 – ?), български духовник
- Дионисий Попстанков (1887 – ?), български химик
- Дионис Капитанов (1878 - след 1943), български революционер от ВМОРО
- Дионисиос Стаменитис (р. 1968), гръцки политик
- Екатерини Варела (1860 – 1904), гръцка революционерка
- Елисавет Варела (1890 – 1972), гръцка революционерка
- Елисавет Мистакиду (р. 1977), сребърна олимпийска медалистка по таекуон-до
- Ефи Ахциоглу (р. 1985), гръцка министърка на икономиката
- Иван Константинов, български просветен деец
- Иван Пальошев (1880 - ?), български революционер
- Иван Пожарлиев, (1868 – 1943), български офицер и революционер
- Йордана Слатникова (1924 - 1948), гръцка комунистка, в 1943 година става организаторка на ЕПОН в Постол, от 1944 година е войник на ЕЛАС, присъединява се към ДАГ и се сражава на Паяк, Каймакчалан, Вич, Грамос, многократно ранявана, загива в голямата битка на Грамос в 1948 година[9]
- Йосиф Кокончев, (1909 – 1995), български презвитериански духовник[10][11]
- Каялъ (? – 1556), османски поет
- Кирил Шкутов, български кмет на Самотраки в периода 1941 - 1942 година
- Костадин Кулелиев, главен майстор на рибарския еснаф в града и куриер на Апостол Петков[12]
- Коста Фотев Урумов (1920 – 1947), гръцки комунист, член на ОКНЕ от 1941 година, инструктор в Куфалово до Споразумението от Варкиза, след това член на Воденския районен комитет на ЕПОН и инструктор в Енидже Вардар, мобилизиран в 1945 година, арестуван за комунистическа пропаганда и разстрелян в 1947 година[13]
- Кочо Хаджигаев (1880 - ?), български революционер и общественик
- Кочо Хаджириндов (1883 - 1977), български общественик и федералист
- Макарий Лампсакски (р. 1937), епископ на Вселенската патриаршия
- Макис Цитас (р. 1971), гръцки писател и литературен критик[14]
- Миле Динев, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана[15]
- Михаил Каяфов (1872 - ?), български търговец и революционер от ВМОРО
- Мицо Хаджитраев (1867 - ?), български революционер от ВМОРО
- Никола Клянтев, български революционер от ВМОРО, починал в Несебър[7]
- Петър Казов (1909 – ?), гръцки комунист, загинал в германски концентрационен лагер[16]
- Петър Хаджириндов (1879 - 1937), български учител и революционер
- Селмани, османски поет и дервиш[1]
- Сидки, османски поет и съдия (кадия)[1]
- Сотирак Коджаманов (1885 – 1958), гръцки политик
- Сотир Коджоманов (1918 – 1944), гръцки комунист, възпитаник на Цотилската гимназия, където става комунист; участва в съпротивата на ЕЛАС и загива при Бубакево[17]
- Стамко Попкочев, български учител и революционер
- Стефан Деврелис (р. 1972), гръцки духовник, епископ на Вселенската патриаршия
- Стоян Мокрев, български униатски свещеник в Кукуш и Енидже Вардар
- Тоде Никезов (1881 – 1909), български революционер, четник от ВМОРО
- Тодор Дойчинов (1921 – 1947), гръцки партизанин и деец на НОФ
- Тодор Дойчинов - Морава (1919 – 1947), гръцки комунист[18]
- Тома Гърков, български революционер
- Тома Николов Кронев (1887 – 1979), четник и куриер на ВМОРО[12]
- Тома Пожарлиев (1870 – 1938), български революционер
- Тома Попгонов (1878 – 1936), български духовник
- Тома Ставрев (1914 – 2003), български офицер
- Тома Трайков (1911 – 1991), български революционер и политик
- Томас Мангриотис (1882 – 1944), гръцки политик
- Трайчо Христов (1880 – 1907), български революционер и учител
- Трифун Грековски (1893 – 1973), лекар, публицист и деец на НОВМ
- Усули (? – 1538), османски Суфи поет и мистик[19]
- Христо Харизанов (1888 – 1965), български политик кмет на Несебър
- Хаяли (? – 1556), османски поет и дервиш[1]
- братята Хайрети и Синачак (Юсуф), османски поети[1]
- Хасан Сунахи, османски поет[1]
- Хариш Божков, български предприемач и революционер, деец на ВМОРО
- Хасан Хюсню Китапчъ (1886 – 1947), турски политик
- Христо Даскалов (? – 1907), гръцки андарт
- Христо Калайджиев (1886 – 1964), български революционер и политик
- Христо К. Христов, деец на Илинденската организация в Несебър[20]
- Христо Сърбинов (1882 - ?), български революционер от ВМОРО
- Якуб ага (XV век), османски спахия, баща на Хайредин Барбароса
Починали в Енидже Вардар
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Лешников (? – 1910), български революционер
- Евренос бей (? – 1417), османски пълководец
- Мирка Гинова (1923 – 1946), гръцка комунистическа партизанка, смятана за народен герой на Югославия.
- Трайко Калайджиев (1860 – 1910), български свещеник и революционер
Свързани с Енидже Вардар
[редактиране | редактиране на кода]- Апостол войвода (1869 - 1911), български революционер от ВМОРО, главен войвода в Ениджевардарско
- Божана Димитрова (р. 1940), български радио-журналист
- Георги Дюлгеров (р.1943), български режисьор, сценарист и продуцент
- Гоно Йотов (1880 – 1911), гъркомански андартски капитан
- Димитър Граматиков (Δημήτριος Γραμματικός), гръцки андартски деец, син на Павел Граматиков, агент от втори ред[21]
- Елени Ласкариду (Ελένη Λασκαρίδου), гръцка учителка в Енидже Вардар около 1900 година[22]
- Михайло Джорджевич (1851 - 1891), сръбски фотограф[23]
- Никола Шкутов, български духовник и председател на българската екзархийска църковната община в Енидже Вардар.
- Орудж Барбароса (1474 - 1518), османски адмирал, по произход от Енидже Вардар
- Пипи Кирици, гръцка комунистка, родена в Ениджевардарско, войник на ДАГ, сражавала се в битката за Гревена, на Грамос при Клефтис и Голио, загива при Кула-Главата[24]
- Сюлейман Нахифи бей, турски политик, каймакам на Енидже Вардар след 1900 година[25]
- Хайредин Барбароса (1499 - 1546), османски адмирал, по произход от Енидже Вардар
- Хасан Тахсин Узер (1877 - 1939), турски политик, каймакам на Енидже Вардар през 1900 година[26]
- Шейх Абдулах ил Илахи (? – 1491), османски мисионер и духовник от ордена Накшбенди[27]
Македоно-одрински опълченци от Енидже Вардар
[редактиране | редактиране на кода]- Андрей Дионисиев, 22-годишен, четата на Никола Герасимов[28]
- Андон Траев, 20-годишен, овчар, неграмотен, нестроева рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен[29]
- Атанас Георгиев Геошев, 20-годишен, работник хлебар, IV отделение, четата на Гоце Бардаров, 4 рота на 13 кукушка дружина[30]
- Атанас Петров Демирев (Демиров), 21-годишен, обущар, III отделение, четата на Гоце Бардаров, 4 рота на 14 воденска дружина[31]
- Атанас Генчев (Нацо Генчов), 30-годишен, градинар, четата на Иван Пальошев, четата на Ичко Димитров, 2 рота на 14 воденска дружина[32]
- Божин Иванов, 21-годишен, грънчар, четата на Гоце Бърдаров, 2 рота на 13 кукушка дружина[33]
- Вангел Димитров, 21-годишен, рибар, 2 рота на 13 кукушка дружина[34]
- Вангел Перпелицов, 32-годишен, учител, VII клас, 2 рота на 2 скопска дружина[35]
- Вангел (Гели) Пожарлиев, 21-годишен, обущар, 1 отделна партизанска рота[36]
- Георги Попкочев Попстанков, живущ в София, шивач, лазарет на МОО[37]
- Георги (Григор) Хаджигаев, 30-годишен, надничар, четата на Ичко Димитров, 1 рота на 15 щипска дружина[38]
- Георги Христов, 1 рота на 3 солунска дружина[39]
- Георги Чешмянов, 1 отделна партизанска рота[40]
- Глигор Фотов, 22-годишен, фурнаджия, четата на Гоце Бардаров[41]
- Григор Джаджев, 25-годишен, градинар, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев[42]
- Григор Калъчов (Калачев, Калячов), 30-годишен, градинар, основно образование, нестроева рота на 14 воденска дружина[43]
- Григор (Глигор) Лазаров, 25-годишен, бакалин, основно образование, 1 рота на 14 воденска дружина[44]
- Григор Сиджимов, 23-годишен, градинар, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев[45]
- Григор Христов, 22-годишен, грънчар, 2 рота на 13 кукушка дружина[46]
- Гоце Аргиров, 24-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев, 2 рота на 14 воденска дружина[47]
- Гоце Иванов, 1 отделна партизанска рота[48]
- Гоце Хаджишанов, 45-годишен, четата на Ичко Димитров[49]
- Делиш (Дениш) Андонов, 25-годишен, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, 3 рота на 5 одринска дружина[50]
- Димитър Дуванджиев, 40-годишен, предприемач, III клас, нестроева рота на 10 прилепска дружина[51]
- Димитър Костадинов, 26-годишен, земеделец, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, награден с орден „За храброст“, IV степен[52]
- Димитър Перпелицов, 33-годишен, четата на Лазар Делев[35]
- Димитър Попставрев, 18-годишен, железар, II клас, 4 нестроева рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен[53]
- Димитър Христов, 26-годишен, четата на Никола Герасимов, Сборна партизанска рота на МОО[54]
- Дино Георгиев, 1 рота на 3 солунска дружина[55]
- Иван Аврамов, 21-годишен, четата на Ичко Димитров[56]
- Иван Аврамчев, 21-годишен, ученик в V клас, четата на Иван Пальошев, 1 рота на 14 воденска дружина[57]
- Ив. Георгиев, 30-годишен, четата на Иван Пальошев, четата на Ичко Димитров[58]
- Иван Георгиев Сърбов (Сърбо), 36-годишен, рибар, I клас, 4 рота на 3 кукушка дружина, сборна партизанска рота на МОО[59]
- Иван Ташев, 32-годишен, обущар, неграмотен, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев, 2 рота на 14 воденска дружина[60]
- Иван Хаджикостов, 28-годишен, учител, VII клас, четата на Иван Пальошев, четата на Ичко Димитров, нестроева рота на 14 воденска дружина[61]
- Коста К. Иванов, 29-годишен, рудокопач, неграмотен, 3 рота на 10 прилепска дружина[62]
- Кръстьо (Кръсте) Димитров, 23-годишен, юрганджия въжар, I клас, 1 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 30 май 1913 г.[63]
- Кръстьо Д. Ставрев, 21-годишен, мутафчия, IV отделение, четата на Иван Пальошев[64]
- Никола Антонов, македоно-одрински опълченец, 33 (34)-годишен, учител, ІV клас, четата на Иван Пальошев, четата на Ичко Димитров, 2 рота на 14 воденска дружина[65]
- Мито Нушев, 25-годишен, работник, земеделец, неграмотен, четата на Иван Пальошев, 1 рота на 14 воденска дружина[66]
- Михаил Попставрев, 2 рота на 3 солунска дружина, ранен на 18 юни 1913 г.[53]
- Мицо Трайков, 47-годишен, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 12 лозенградска дружина[67]
- Петър Иванов Крушкин, 18-годишен, винар, IV отделение, четата на Иван Пальошев, Солунски доброволчески отряд, нестроева рота на 13 кукушка дружина[68]
- Сотир Арабаджиев, 20-годишен, земеделец, неграмотен, 14 воденска дружина[47]
- Ставро Герасимов, 19-годишен, четата на Никола Герасимов[69]
- Стефан (Стефо) Христов, четата на Гоце Бардаров, 4 нестроева рота на 15 щипска дружина[70]
- Теохар Иванов, 1 рота на 10 прилепска дружина[71]
- Тома Дионишев, 22-годишен, бакалин с основно образование, 1 рота на 14 воденска дружина[28]
- Тома (Томо) Иванов Дураков, 21 или 30-годишен, касапин, II клас, 1 отделна партизанска рота, 1 рота на 13 кукушка дружина, 1 рота на 3 солунска дружина, сборна партизанска рота на МОО[72]
- Тома Льоков, 32-годишен, 1 дебърска дружина, инженерно-техническа част към МОО[73]
- Тома Николов, 21-годишен, бакалин, IV отделение, четата на Иван Пальошев, четата на Крум Пчелински[74]
- Тома Тушеянов, 40-годишен, четата на Лазар Делев, Сборна партизанска рота на МОО[75]
- Трайко (Тройо) Атанасов, орач, ІІІ клас, 2 рота на 3 солунска дружина[76]
- Тръпко Арсов, 25-годишен, дърводелец с основно образование, 12 лозенградска дружина[77]
- Тодор (Тоне) Николов Кронев, 20-годишен, македоно-одрински опълченец, в четата на Крум Пчелински, четата на Никола Герасимов и нестроева рота на 14 кукушка дружина[78] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[78][79]
- Туше Палапуцев, 20-годишен, земеделец, основно образование, 2 рота на 14 воденска дружина[80]
- Туши Талампуцов (Толумпуцов), 20-годишен, надничар, четата на Иван Пальошев, четата на Ичко Димитров[81]
- Филип Костадинов, нестроева рота на 2 скопска дружина[82]
- Филип Костадинов, 35-годишен, сладкар, неграмотен, 2 рота на 10 прилепска дружина[82]
- Хараламби Григоров (Глигоров), 19-годишен, бояджия, IV отделение, Солунски доброволчески отряд на Гоце Бардаров, 4 рота на 15 щипска дружина[83]
- Христо Дайлеров, 30-годишен, учител, IV клас, четата на Иван Пальошев[84]
- Христо Димитров, 21-годишен, земеделец, IV отделение, 4 рота на 9 велешка дружина[85]
- Христо Т. Пожарлиев, 26-годишен, III клас, четата на Лазар Делев, четата на Иван Пальошев, 3 рота на 13 кукушка дружина[36]
- Христо Попилиев, 26-годишен, готвач, грамотен, четата на Крум Пчелински[86]
- Христо Царчев, 28-годишен, 1 отделна партизанска рота, сборна партизанска рота на МОО, убит на 9 юли 1913 г.[87]
Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Енидже Вардар
[редактиране | редактиране на кода]- Антон Касапов (? – 1904), деец на гръцката пропаганда
- Аргириос Папаргириу (Αργύριος Παπαργυρίου), гръцки свещеник и андартски деец, агент от трети ред[21]
- Аристидис Довандзис (Αριστείδης Δοβαντζής), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит през април 1908 година по пътя за Воден от български комити[21]
- Атанасиос Карамфилис (Αθανάσιος Καραφίλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от българска чета при завръщането си от Солун[21]
- Атанасиос Лепидас (Αθανάσιος Λεπίδας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Атанас Икономов (Αθανάσιος Παπαδημητρίου, ? – 1906), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Атанасиос Цакмакис (Αθανάσιος Τσακμάκης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Васил Йотов (Βασίλειος Γιώτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Георгиос Зографу (Γεώργιος Ζωγράφου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Георгиос Карафилис (Γεώργιος Καραφύλλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, четник при Константинос Гарефис, арестуван по-късно от турските власти[21]
- Георгиос Ревутиадис (Γεώργιος Ρεβυθιάδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Георгиос Цакмакис (Γεώργιος Τσακμάκης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Георгиос Хадзитеодору (Γεώργιος Χατζηθεοδώρου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Григориос Лякис (Γρηγόριος Λιάκης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Григориос Папастойчис (Γρηγόριος Παπαστο'ϊτσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Димитриос Йоанидис или Льоусис (Δημήτριος Ιωαννίδης ή Λιούσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Димитриос Касапис (Δημήτριος Κασάπης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Димитриос Ляпчис (Δημήτριος Λιάπτσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Димитриос Пападопулос (Δημήτριος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от втори ред[21]
- Димитриос Хадзигеоргиу (Δημήτριος Χατζηγεωργίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Димитър Икономов (Παπα-Δημήτρης Οικονόμου, ? – 1909), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Димостенис Вафопулос (Δημοσθένης Βαφόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Дионис Йотов (Διονύσιος Γιώτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Евангелос Илидис (Ευάγγελος Ιλίδης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, участва в много битки и печели слава сред местното гъркоманско население[21]
- Евангелос Кодзаманис (Ευάγγελος Γκοτζαμάνης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[21]
- Йоанис Ингелизис или Янис Инглидзис (Ιωάννης Ιγγελίζης), гръцки андартски деец, десетар в четата на Гоно Йотов и куриер[21][88]
- Константинос Царас (Κωνσταντίνος Τζάρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, участва в Балканските войни[21]
- Константинос Пецивас (Κωνσταντίνος Πετσίβας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, връзка с центъра в Солун[21]
- Костадин Йотов (Κωνσταντίνος Γιώτας), гръцки андартски деец, четник[21]
- Кямил Гекас (Κιαμίλ Γκέκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Михаил Варелас (Μιχαήλ Βαρελάς), гръцки андартски деец, агент от трети ред, действал в района на Ениджевардарското езеро[21]
- Михаил Карамфилис (Μιχαήλ Καραμφύλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомагал Гоно Йотов и Минопулос[21]
- Николаос Петрусис (Νικόλαος Πετρούσης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, връзка на главния център в Солун с местната организация[21]
- Николаос Хадзидимитриу (Νικόλαος Χατζηδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Сотириос Зографос (Σωτήριος Ζωγράφος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, връзка между Гоно Йотов и гръцкия офицер и лекар, директор на гръцкото начално училище в града, Сфетцос[21]
- Ставрос Ляпчис (Σταύρος Λιάπτσης), гръцки андартски деец, четник[21]
- Танасис Органдзис (Θανάσης Οργαντζής), гъркомански андартски деец[88]
- Теофанис Пападимитриу (Θεοφάνης Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Томас Ревутиадис (Θωμάς Ρεβυθιάδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Трифон Мутонас (Τρύφων Μυτώνας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Христо Даскалов, гръцки андарт
- Христос Пападимитриу или Фотинос (Χρήστος Παπαδημητρίου ή Φωτεινός), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Христос Хадзидимитриу (Χρήστος Χατζηδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж M. Kiel, Yenice-i Vardar. A forgotten Turkish cultural center in Macedonia of the 15th and 16th century, Studia Byzantina et Neohellenica Neerlandica 3 (1971): 311-316.
- ↑ Парцел 101 // София помни. Посетен на 15 април 2018.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 206. (на английски)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 303. (на английски)
- ↑ Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 82.
- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 280.
- ↑ а б Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.75.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 100. (на английски)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 279. (на английски)
- ↑ ИСТОРИЯ НА ЕПЦ – СЛИВЕН, www.epcsliven.com
- ↑ Пастор Николай Кокончев, www.varna.church
- ↑ а б Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 277.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 311. (на английски)
- ↑ Макис Цитас // ciela.com. Посетен на 12.6.2022.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 129. (на английски)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 166. (на английски)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 102. (на английски)
- ↑ M. Kiel, Yenice-i Vardar. A forgotten Turkish cultural center in Macedonia of the 15th and 16th century, Studia Byzantina et Neohellenica Neerlandica 3 (1971): 310-311.
- ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.76.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122 – 124. (на гръцки)
- ↑ Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 74. (на гръцки)
- ↑ ЈАГОДИНСКИ ФОТОГРАФИ: Михаило Ђорђевић (1851-1891) // jagodina.museum. Посетен на 18 август 2024.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 159. (на английски)
- ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 85.
- ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 84.
- ↑ M. Kiel, Yenice-i Vardar. A forgotten Turkish cultural center in Macedonia of the 15th and 16th century, Studia Byzantina et Neohellenica Neerlandica 3 (1971): 310.
- ↑ а б >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 242.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 722.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 174.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 204.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 142.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 276.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
- ↑ а б >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 547.
- ↑ а б >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 572.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 638.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 748.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 763.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 798.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 746.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 206.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 333.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 401.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 610.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 765.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 280.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 754.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 250.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 363.
- ↑ а б >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 583.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 766.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 153.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 143.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 685.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 697.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 751.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 287.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 221.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 633.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 46.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 520.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 726.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 385.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 227.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 779.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 301.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 252.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 410.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 515.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 738.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 57.
- ↑ а б >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 384.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 529.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 686, 717.
- ↑ а б >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 368.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 186.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 196.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 230.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 784.
- ↑ а б ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ