Струмичани
Струмичани (единствено число струмичанец/струмичанка, на македонска литературна норма: струмичани, струмичанец, струмичанка) са жителите на град Струмица, Северна Македония. Tова е списък на по-известните от тях.
Родени в Струмица
[редактиране | редактиране на кода]А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
Александрос Григориу (Депас) (1872 – 1956), гръцки андартски капитан
Анета П. Илиева, завършила акушерство в Женевския университет в 1906 г.[2]- Андон Лазаров (ок. 1871 – 1926), български революционер
- Арсо Куюмджиев (1899 – 1968), български революционер и общественик
- Арсо Поптодоров (1900 – 1946), български комунист
- Атина Бабамова, българска революционерка от ВМОРО[3]
Бали ефенди (? – 1551), ислямски мистик
Благоя Янков (1911 – 1944), югославски партизанин, народен герой на Югославия
Бранко Зеленков (р. 1932), северномакедонски юрист и икономист- Борис поп Димитров (1915 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[4]
- Борис Пандев Нецев (1896 – ?), български юрист, в 1922 година завършил право в Софийския университет.[5], запасен офицер[6]
- Борис Поцков (1916 – 1981), югославски партизанин
- Вангелия Гущерова (Баба Ванга) (1911 – 1996), българска пророчица
- Вангел Кукудев, гръкомански революционер
- Ваня Изова-Велева (р. 1972), северномакедонска писателка
- Васил Дудаклиев, български медик, екзархийски лекар в Струмица
- Васил Зограф, български зограф, работил във втората половина на XIX век
- Васил Пандев, деец на ВМРО[7]
- Васил Поптодоров, български просветен деец и революционер от ВМОРО
- Васил Сурчев (1923 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[4]
- Васил Катин – Голаш, деец на ВМОРО и ВМРО
- Васил Гарванлиев (р. 1984), северномакедонски певец
- Васил Гърчев (р. 1959), северномакедонски юрист и политик
- Васил Рингов (р. 1955), северномакедонски футболист
- Владимир Давчев (1920 – 2001), български актьор
- Горан Тренчовски (р. 1970), северномакедонски режисьор и писател
- Георги Божинов (р. 1947), северномакедонски художник
- Георги Нецов, (? – 1918), български военен деец, подпоручик
- Георги Калатинов (1853 – 1908), български лекар и политик
- Георги Велянов, български зограф и строител, работил в началото на XIX век
- Георги Хаджигеоргиев (1876 – 1950), гръцки политик и революционер
- Горан Пандев (1983), северномакедонски футболист
- Граплю (прякор) (? – 1859), български възрожденски просветен деец, гръцки учител в мъгленското село Саракиново от 1856 година, първият, който преподава на български език на децата в селото, когато умира, е наследен от Пандо, също от Струмица[8]
- Григорий Пецанов, български зограф от XIX век
- Гьошо Гърчев, български революционер, деец на ВМОРО, касиер на местния комитет в Струмица[9]
Даниел Еструмса (? – 1654), равин- Джордже Арсов (р. 1948), северномакедонски политик, кмет на Община Кисела вода
- Димитър Буюклиев, български просветен деец
- Димитър Иванов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[10]
- Димитър (Мито) Ковачев, български революционер от ВМОРО[3]
- Димитър Цицимов, гръцки андартски капитан
- Димитрис Семсис (1883 – 1950), гръцки музикант
- Димитър Попилиев (1878 – ?), български революционер
- Димитър Томов Чорбаджийски (? – 1915), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
- Драги Георгиев (р. 1963), северномакедонски историк
- Драголюб Боцинов (1933 – 2003), югославски и македонски генерал
- Евантия Алабашева, българска революционерка от ВМОРО[3]
- Ефросина Д. Колищъркова (1891 – 1966), българска общественичка[12]
- Зора Георгиева (1935 – 2014), северномакедонски актриса
- Зоран Балдовалиев (1983 –), македонски и български футболист[13]
- Зоран Витанов (р. 1971), северномакедонски политик, депутат от СПМ
- Зоран Джорлев (1964 – 2021), северномакедонски музикант
- Зоран Заев (р. 1974), северномакедонски политик
- Иван Г. Спасов (1866 – ?), завършил Кишиневската духовна семинария в 1893 година и Санктпетербургската духовна академия в 1897 година[14]
- Иван Тодоров Иванов (20 януари 1918 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[15]
- Илия Богоев, български политик, кмет на Струмица (1943 – 1944)
- Илия Каратанев, български политик, народен представител,[16] кмет на Струмица[17]
- Илия Чилиманов, адвокат[18][19]
- Йована Тренчевска (р. 1969), социоложка и политик от Северна Македония
- Йорданка Янчева, българска революционерка от ВМОРО[3]
- Кальопа Гърчева, комунистка, член на актива в СКМЮ в гимназията в Струмица[9]
- Катерина Кузмановска (р. 1968), северномакедонска лекарка и политик
- Киро Урдин (р. 1945), северномакедонски художник
- Константин Димков (1881 – ?), завършил в 1902 година духовна семинария в Одеса[20]
- Константинос Бонис, гръцки историк
- Константинос Йоанидис, гръцки просветен деец
- Коста Бозов (1924 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[21]
- Коста Мазнейков (1882 – 1903), български революционер
- Костадин Димков, български революционер
- Костадин Змияров, български юрист и общественик
- Коста Пеев, северномакедонски диалектолог
- Кочо Урдин (р. 1930), северномакедонски писател
- Кочо Хаджиманов, български революционер и опълченец
- Лазар Младенов (р. 1956), български общественик и патриот
- Ленка Данева, българска революционерка от ВМОРО[3]
Леонтий II Йерусалимски (? – 1190), йерусалимски патриарх- Любен Топчев (р. 1928), български общественик, член на ЦК на МПО
- Любомир Христов Бучков, български журналист[22]
- Миряна Лазарова-Трайковска (р. 1963), северномакедонска юристка
Махмут Ербил (1911 – 1955), турски политик- Мелетий Софийски (1832 – 1891), български духовник
- Мехмед Зекерия Сертел (1890 – 1980), турски журналист и писател
- Миле Ставров (Ставрев), български революционер от ВМОРО, загинал преди 1918 г.[23]
- Милева Горгиева (р. 1963), северномакедонска учителка и политик
- Мильо Трайчев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[24]
- Мито Вучков, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски[25]
- Митко Маджунков (р. 1943), северномакедонски писател
- Митко Тошев (р. 1972), северномакедонски скулптор и художниксеверномакедонски
- Наско Джорлев (1932 – 2006), северномакедонски народен певец
- Никола Гърчев, комунист, през 1941 година като ученик в гимназията в Струмица става част от „воспитна група“ на актива на СКМЮ в гимназията[9]
- Никола Дадов (1921 – 2005), български киноартист
- Никола Маджиров (р. 1973), северномакедонски поет
- Никола Попилиев, български юрист
- Панде Мазнейков (1871 – след 1943), български революционер
- Пандо, български възрожденски просветен деец, гръцки учител в мъгленското село Саракиново от 1859 година, вторият, който преподава на български език на децата в селото, след Граплю, също от Струмица[26]
- Пандо Пиянманов, български свещеник и революционер
- Пандо Попманушев, български революционер
- Пандо Струмишки (1898 – 1928), български революционер
- Пантелей Константинов (1870 – ?), български просветен деец.
- Роберт Алагьозовски (р. 1973), северномакедонски писател
- Роберт Попов (р. 1982), северномакедонски футболист
- Ръдван Нъфъз Едгюер (1891 – 1948), турски политик
- Силвана Бонева (р. 1959), северномакедонски политик, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
- Славчо Клямбов (1879 – ?), български революционер
- Ташо Андонов (1865 – 1915), български революционер
- Ташо Спасов (около 1879 – 1968), български революционер
- Тимо Бабамов, български революционер от ВМОРО[3]
- Тимо Тренчев (1920 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[27]
- Тодор Тилков (? – 1879), български духовник
- Тома Накев Киров (? – 1916), български военен деец, загинал през Първата световна война[28]
Тома Фиданчев (Фиданчевич) (1896 – ?), сръбски лекар и политик, кмет на Струмица- Тома Куюмджиев (1901 – 12 декември 1927), български революционер
- Туше Гошев, (р. 1951) северномакедонски политик
- Фания Николова, българска революционерка от ВМОРО[3]
- Хаим Аврам Еструмса (? – 1824), равин
- Христо Бабамов (1874 – 1902), български учител и революционер
- Христо Н. Гърчев, български кмет на община Дихово, Битолско през 1943 година[29]
- Христо Андонов, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков[30]
- Христо Кръстевски (р. 1941), северномакедонски писател
- Христо Танев, гръцки революционер
- Цветко Грозданов (р. 1965), северномакедонски политик, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
- Янко Мишо (1862 – 1931), гръцки учител в Струмица и Енидже Вардар
Починали в Струмица
[редактиране | редактиране на кода]
Агатангел Папагригориадис (1805 – 1887), гръцки духовник- Ангел Гогов (1897 – 1933), български революционер от ВМРО
- Владимир Петров Главчев, български военен деец, санитарен подпоручик, доктор, загинал през Първата световна война[31]
- Георги Варналиев (? – 1919), български революционер от ВМОРО
- Георги Николов Караиванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[32]
- Георги Симов Симов, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[33]
- Димитър Йонков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[34]
- Димитър Атанасов Политов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[35]
- Илия Илиев Минчев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[36]
- Кирил Маринов Чухов, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[37]
- Кирил Михалов Овчарчански, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[38]
- Никола Панайотов Ставрев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[39]
- Сократ Маркилов (1921-1993), деец на ОМО Илинден
Свързани със Струмица
[редактиране | редактиране на кода]- Аргир Манасиев, български революционер, деец на ВМРО, околийски управител на Струмица от 1913 до 1919 година.
- Борис Трайковски (1956 – 2004), бивш президент на Северна Македония
- Герасим Струмишки (1860 – 1918), български духовник и струмишки митрополит
- Гоно Раборски, български революционер от ВМРО, струмишки войвода между 1922 и 1926 година[40]
- Григор Кабраков, български революционер, през 1906 година е член на Струмишкия окръжен революционен комитет.[41]
- Димитър Галев (1940 – 2005), историк от Република Македония с българско самосъзнание
- Кирил Христов Димков, кмет на Струмица през август 1938 година[42]
- Кирчо войвода (между 1825 и 1828 – неизв.), български хайдутин, роден в Струмишко[43]
- Константин Чуклев, учител в града през 1861 година[44]
- Корчо войвода, български хайдутин, родом от Струмица или селата около нея
- Мирослав Гърчев (1955 –), македонски архитект и политик, създател на дизайна на националното знаме на Северна Македония (1995 –), по произход от Струмица
- Спиро войвода (около 1845 – неизв.), български хайдутин, родом от Струмица, шетал в Македонските планини и Шар планина, като стигал дори до Призрен през 70-те години на 19-ти век[45]
- Челеби Мито (XIX в.), гъркомански общественик
Български опълченци (1877 – 1878) от Струмица
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър (Димитрий) Стоянов, редник, II дружина, III рота, постъпил на 7 май 1877 година, изчезнал на 31 октомври 1877 година[46]
- Трендафил Кръстич, редник, V дружина, постъпил на 18 май 1877 година[47]
Македоно-одрински опълченци от Струмица
[редактиране | редактиране на кода]- Васил Алабашев, 28 (29)-годишен, обущар, 2 отделна партизанска рота, 4 рота на 5 одринска дружина[48]
- Димитър (Митьо, Мито) Григоров Тупаров (1881 – след 1942), градинар, IV отделение, четата на Христо Чернопеев, 3 рота на 5 одринска дружина;[49] когато Струмица е под Кралството на сърби, хървати и словенци, той е арестуван и „съ обрачи е стѣгана главата му и така е билъ битъ, че рѫцѣтѣ му били строшени, та е полудялъ“;[50] на 31 март 1943 година подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[51]
- Здравко (Здраве) Петров, 28 (29)-годишен, самарджия, ІІ (ІІІ клас), четата на Симеон Молеров, 4 рота на 14 воденска дружина[52]
- Йосиф Анастасов, 4 рота на 11 сярска дружина, 15 щипска дружина[53]
- Наке (Наки) Андонов, 24-годишен, четата на Христо Чернопеев, 2 рота на 6 охридска дружина, безследно изчезнал на 22 юни 1913 година[54]
- Наки Андонов, 20-годишен, четата на Дончо Златков[54]
- Никола Ефтимов Пефкев, 3-та рота на 13-та кукушка дружина[55]
- Янаки Абрашев, 23-годишен, жител на Градец, шивач (земеделец), неграмотен, четата на Кочо Хаджиманов, четата на Дончо Златков, 4 рота на 14 воденска дружина[56]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Συλλογή Φωτογραφιών, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924044209/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=232&&show=1, посетен на 27 януари 2013
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
- ↑ а б в г д е ж Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 224. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 60-61
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.
- ↑ Саракински, свещеникъ Стоянъ Атанасовъ. Село Саракиново // Илюстрация Илиндень XIII (5 (125). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1941. с. 13.
- ↑ а б в Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 35
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 590.
- ↑ Зоран Балдовалиев стана българин // Darik News, 8 август 2007 г. Посетен на 14 март 2020 г.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
- ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 192.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 54.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 200-201.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 18. (на македонска литературна норма)
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 439. (на македонска литературна норма)
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
- ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 125, 149.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 80.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Саракински, свещеникъ Стоянъ Атанасовъ. Село Саракиново // Илюстрация Илиндень XIII (5 (125). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1941. с. 13-14.
- ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 126, 149.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 363, л. 69
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година (ЦДА, 371к, оп.2) // Струмски. с. 3. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 387, л. 10; а.е. 388, л. 7; а.е. 504, л. 2
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 99
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 108
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 23, 24
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 5
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 16
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 10
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 94
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 79
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 142.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 68.
- ↑ Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 324.
- ↑ Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 74 – 96.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 709.
- ↑ Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 135 – 152.
- ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 8930.
- ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 4958.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 738.
- ↑ Анастасиевичъ, Григоръ. Тежкото положение въ Македония и новата „Македонска организация“ // Независима Македония , година I, брой 25. 29 септември 1923 год. с. 2.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 371.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 559.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 201.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
