Направо към съдържанието

Велешани

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за жителите на град Велес. За селото в България вижте Велешани (село).

Велешани, единствено число велешанец/велешанка (на македонска литературна норма: Велешани), са жителите на град Велес, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени във Велес

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
Александър Танев
Бано Кушев
Учредителен протокол на Велешкото благотворително братство в Скопие, 25 януари 1942 г.
Текст
“
Днесъ, 25 януарий 1942 година въ салона на кафене „Метрополъ“ въ гр. Скопие се събраха долуизброенитѣ граждани, родени отъ гр. Велесъ, настанени на постоянно мѣстожителство въ гр. Скопие за да размѣнятъ мисли по основаването на Велешко просвѣтно-благотворително братство въ гр. Скопие. Избрано бѣ при пълно единодушие бюро за рѫководене на събранието въ следния съставъ: председатель Коста х. Костовъ, подпредседатель Добри Васковъ, секретаръ Илия Настевъ.
Слѣдъ размѣна на мисли при което бѣ изтъкната нуждата отъ взаимни материална подкрепа между велешани, живущи въ гр. Скопие, както и за даване организирана подкрепа на българскитѣ власти тукъ въ случай на нужда, реши се да се основе Велешко просвѣтно благотворително братство целитѣ и средствата за дейность на което сѫ изложени въ приложения тукъ уставъ.
Избра се съгласно устава настоятелство на братството въ съставъ:
Управително тѣло: 1. Андрея Кюпевъ, 2. Борисъ Андреевъ, 3. Богдан Ил. Къртевъ, 4. Христо Калайджиевъ, 5. Лазаръ Крайничанецъ
За надзорен съвет се избраха: 1. Симеонъ Д. Намичевъ, 2. Илия Пановъ, 3. Илия Н. Настовъ
Заместници на управителното тѣло: 1. Георги Лаз. Богдановъ, 2. Тодоръ Зографски, 3. Владо Несторовъ, 4. Георги Солевъ, 5. Иван Д. Кюпевъ
Контролна комисия: 1. Трайко Яневъ, 2. Благоя Яношевъ, 3. Петър Ярчевъ
Списъкъ на членоветѣ основатели: 1. Андрей Кюпевъ, 2. Андрей Недев, 3. Христо Зографовъ, 4. Тодоръ Кюркчиевъ, 5. Лазаръ Крайничанецъ, 6. Иван Д. Кюпевъ, 7. Д-ръ Борисъ Андреевъ, 8. Инж. Пенчо Л. Зафировъ, 9. Симеонъ Дим. Намичевъ, 10. Богдан Ил. Къртевъ, 11. Илия К. Коцевъ, 12. Георги Л. Богдановъ, 13. Димитъръ х. Стояновъ, 14. Добри Васковъ, 15. Илия Пановъ, 16. Христо Калайджиевъ, 17. Трайчо Ан. Бондикаовъ, 18. Петър А. Пърличковъ, 19. Бойка А. Арсова, 20. Гѫлѫба Спасова, 21. Ангелъ А. Градчановъ, 22. Благой Т. Перчинковъ, 23. Благой П. Каратрайковъ, 24. Владо Несторовъ, 25. Ганчо Ив. Арсовъ, 26. Георги х. Маневъ, 27. Екатерина Войнова Слонцева, 28. Георги Солевъ, 29. Ганчо Ив. Гайдовъ, 30. Георги Я. Симоновъ, 31. Димко Маджаров, 32. Димитър Карговъ, 33. Иван Недевъ [без подпис], 34. Йосифъ Перчинковъ, 35. Иванъ Стефановъ Бачевъ, 36. Илия Ник. Настев, 37. Илия А. Дебърлиевъ, 38. Иванъ х. Наумовъ, 39. Кочо Лукаровъ, 40. Кирилъ Цвѣтковъ, 41. Коста [Илиев] Каниковъ, 42. Лазаръ Кюлбасовъ, 43. Миланъ Ив. Здравевъ, 44. Митко Богдановъ, 45. Петъръ Бояджиевъ, 46. Петъръ Чичовъ, 47. Петъръ Весовъ, 48. Петъръ Киприновъ, 49. Петъръ Д. Ярчевъ, 50. Панче Кръстевъ, 51. Тодоръ Зографски, 52. Тодоръ Д. Николовъ, 53. Трайко К. Цинциовъ, 54. Тодоръ Шоптраяновъ, 55. Георги Читкушевъ, 56. Богдана п. Йорчева [отсъства], 57. Благой Л. Анушевъ, 58. Коста х. Костовъ [без подпис], 59. Ангелъ Салджиевъ, 60. Георги М. Ставревъ, 61. Георги Д. Каратрайковъ, 62. Георги Здравевъ, 63. Димитъръ А. Зографски, 64. Димитъръ Йорд. Яневъ
 ”
  • Алекса Георгиев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[1]
  • Александра И. Войнова (1884 – ?), завършила философия и литература в Брюксел в 1899[2]
  • Александра Мартинова (1870 – ?), завършила зъболекарство в Одеса[3]
  • Александър Арсениев, български политик, народен представител[4]
  • Александър Варналиев (1931), политик от Социалистическа република Македония
  • Александър Димитров Менкаджиев, български военен деец, подполковник,[5]
  • Александър Петров Спасов (1860 – ?), български военен деец, полковник, завършил пехотното юнкерско училище в Киев в 1881 година[6]
  • Александър Танев (1864 – 1932), български офицер
  • Александър Давчев Драндаров (1854 – ?), български политик и просветен деец
  • Александър Свякяров (Свекяров), български учител в родния си град между 1870 и 1872 година, участник в Учителския събор в Прилеп през 1871 година[7]
  • Александър Унев (? – 1908), български революционер
  • Алексо Дим. ?, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Димитров[8]
  • Алексо Пешов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[9]
  • Алексо Тончев, един от първите членове на ВМОРО в Солун[10]
  • Алексо Хаджихристов (1879 – след 1943), български революционер
  • Ангел Докурчев (1875 – 1918), български революционер
  • Ангел Зографов (1866 – ?), български общественик, деец на ВМОК
  • Ангел Карахордиев, (1859 – 1929), български офицер, полковник
  • Ангел Корабаров, български революционер
  • Ангел Ончевски, (р.1933), югославски офицер, генерал-майор от ЮНА
  • Ангелко Палашев (Палашов, ок. 1780 – 1850), български общественик и просветен деец
  • Ангел Панов Шурков (1883 – след 1943),[11] македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на VІІІ костурска дружина, носител на кръст „За храброст“ ІV степен и произведен в чин ефрейтор,[12] участник в Първата световна война като старши подофицер в Единадесета пехотна македонска дивизия, носител на орден „За храброст“, III степен.[13] На 29 март 1943 година, като жител на Велес, подава молба за българска народна пенсия.[11] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[12]
  • Ангел Шурев (1932 – 2004), югославски диригент
  • Андон Кука, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[1]
  • Андон Шурков (1900 – 1938), комунист от СССР
  • Андрей Варналиев (1886 – 1906), български революционер от ВМОРО
  • Андрей Весов (? – 1907), български революционер от ВМОРО
  • Андрей (Андрея) Димитров Весов (12 септември 1915 – ?), завършил в 1941 година право в Софийския университет,[14] български кмет на Янковец от 2 април 1942 година до 27 декември 1943 година и на Бач от 27 декември 1943 до 17 януари 1944 година.[15]
  • Андрей Докурчев (1880 – 1907), български революционер
  • Андрей Корабаров, български революционер
  • Андрей Мацанов (1880 – 1947), български просветен деец и революционер
  • Андрей Протич (1875 – 1959), виден български учен
  • Ангел Хаджимишев (1869 – 1948), български търговец и дипломат
  • Андрей Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[16]
  • Андрей Христов Чивчиев, български учител в Костур[17][18]
  • Аница Бондикова, в 1946 година осъдена на 2 години затвор, заради това демонстрарано българско съзнание[19]
  • Анко Скатев, учител в родния си град между 1820 и 1835 година[20]
  • Антон Драндар (1837 – 1925), български книжовник
  • Арсений Мартинов (1843 – 1868), български революционер, участник в Първата българска легия, десетник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
  • Арсо Иванов, български учител в града, между 1853 и 1858 като частен, а между 1858 и 1862 година като общински[21]
  • Атанас Виларев, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[22]
  • Асен Кръндев (1876 – ?), български инженер

Б

[редактиране | редактиране на кода]

В

[редактиране | редактиране на кода]

Г

[редактиране | редактиране на кода]
Поп Гьошо Михайлов – вляво от него с феса хаджи Драндаров, Велес, 1909 г.
  • Георги Андреев Софкаров, български военен деец, подполковник,[28] член на Кюстендилското македонско братство
  • Ганчо Хаджипанзов (1900 – 1936), югославски комунист и интербригадист
  • Георги Арсов Михаилев, български учител в родния си град между 1867 и 1873 година[29]
  • Георги Богданов, български революционер и гемиджия
  • Георги Божков, четник в четата на Антон Бузуков по време на Четническата акция в 1895 г., член на пловдивския революционен кръжок[30]
  • Георги Варналиев (? – 1919), български революционер
  • Георги Велезлията, български революционер, четник на Филип Тотю в 1876 г.[31]
  • Георги Георгов (1858 – 1929), български политик, народен представител
  • Георги Драндаров (1876 – 1930), български дипломат
  • Георги Карайорданов (1874 – 1931), български военен географ
  • Георги Коджабашиев (р. 1962), северномакедонски политик
  • Георги Менкаджиев (1844 – 1909), български просветен деец и общественик
  • Георги Миленков, български учител в родния си град между 1863 и 1865 година[32]
  • Георги Палашев, (1879 – 1926) български просветен деец
  • Георги П. Матов, завършил електроинженерство в Санкт Петербург в 1911 г.[2]
  • Георги (Гьошо) Михайлов, български свещеник и революционер; синът му учител е заклан от турци и оставен пред прага му, вследствие на което жена му полудява[33]
  • Георги Пърнаров (1881 – ?), деец на ВМОРО, четник в Горноджумайско, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев[34]
  • Георги Рашанов, завършил Киевската духовна семинария в 1898 година[35]
  • Георги Самуркашев, български възрожденец, просветен деец
  • Георги Танев, български учител в родния си град между 1870 и 1874 година[36]
  • Георги Трайков, български просветен деец
  • Георги Чолаков, български революционер, деец на ВМРО
  • Георги Шоптраянов (1907 – 2001), филолог, югославски партизанин
  • Георче Димков, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[37]
  • Григор Драндаров Григоров (1871 – 1916), завършил електротехника в Митвайда и Кьотен, Германия.[38] Поручик, загинал през Първата световна война[39][40]
  • Гьошо Нацев (1871 – след 1943), български революционер

Д

[редактиране | редактиране на кода]

Е

[редактиране | редактиране на кода]
  • Евтимия Наумова Хаджипопдаова-Милетичева, българска учителка
  • Екатерина Й. Войнова (1892 – ?), завършила зъболекарство в Одеса.[3] Екатерина Войнова Слонцева е сред основателите в началото на 1942 година на Велешкото просветно благотворително братство в Скопие.[53]
  • Елисей Янков Теофилов, български учител в родния си град между 1840 и 1860 година, след това свещеник[54]

З

[редактиране | редактиране на кода]

Ж

[редактиране | редактиране на кода]
  • Живко Фирфов (1906 – 1984), музикален деец от Социалистическа република Македония

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Божков, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[56]
  • Иван Белев, български революционер[30]
  • Иван Варналиев (1863 – ?), български революционер в Тракия
  • Иван Георгов (1862 – 1936), български философ, ректор на Софийския университет
  • Иван Грозданов (1873 – след 1943), български революционер
  • Иван Елезов, български общественик и просветен деец
  • Иван Корабаров (1847 – ?), български общественик
  • Иван Котев, учил в Робърт колеж от 1880/1881 до 1885/1886 година, когато завършва[57]
  • Иван Пеливанов, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[58]
  • Иван Крушаров, български революционер от ВМОРО, четник на Диме Трайчев[45], сетне легален деец[8]
  • Иван Топчев (1869 – 1903), български военен и революционер
  • Иван Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Дамян Мартинов[59]
  • Иван Шойлев, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял след 1918 г.[60]
  • Игнат Аницин (1896 – 1922), завършил в 1903 година физика и математика в Брюкселския университет[61]
  • Игнат Данаилов, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[1]
  • Игнат Саздов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[9]
  • Илия Андреев Гочев (Илия Николаевич Гочев), български комунист, роден в 1906 година във Велес, в СССР от 1933 година, арестуван на 5 февруари 1935 година, като работник в Украинската научноизследователска лаборатория, осъден на смърт и разстрелян на 19 август 1935 година, посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 28 ноември 1956 година[62]
  • Илия Георгов (1860 – 1945), български политик, деец на Радикалната партия
  • Илия Кушев (1896 – 1922), български военен и революционер, войвода на ВМРО
  • Илия Къртов, учител в родния си град между 1863 и 1865 година[63]
  • Илия Левков, български революционер
  • Илия Паликрушев, български юрист, народен представител[64]
  • Илия Ращанов (1878 – 1945), български революционер
  • Илия Плавев (1867 – 1940), български и югославски комунистически деец
  • Илия Тод. Жалбев, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Ничев[65]
  • Илия Е. Чайлев (1870 – 1961), виден български съдия и общественик
  • Илия Челбов, български юрист[66]
  • Илия п. Янков, български революционер от ВМОРО, четник на Диме Трайчев[45]

Й

[редактиране | редактиране на кода]
  • Йоан Дзиндзифи, български просветен деец
  • Йован Весов (1843 – след 1917), български общественик
  • Йордан Божков, български революционер
  • Йордан Варналиев (1883 – 1903), български революционер
  • Йордан Васков, български революционер
  • Йордан Георгов (1860 – ?), завършил в 1881 година Пражката политехника[3]
  • Йордан Дръндаров (? – 1907), четник от ВМОРО, убит при Топ. корита[67]
  • Йордан Каракашев – Онче, български учител в Гумендже (1870) и Велес (1871 – 1872)[68]
  • Йордан Леов (1929 – 1998), писател от Северна Македония
  • Йордан Масларов, завършил в 1892 година Солунската гимназия[69] и френска филология в Париж в 1898 г.[2]
  • Йордан Пешов, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[70]
  • Йордан Попйорданов (1883 – 1903), български революционер
  • Йордан Ризов (? – 1930), български просветен и църковен деец
  • Йордан Соколов Георгиев, учи в гимназията в Одеса през 1863 година, след 1878 година е учител в българската колония в Бесарабия[71]
  • Йордан Хаджиконстантинов-Джинот (около 1818 – 1882), български книжовник
  • Йордан Шурков (1878 – 1929), български революционер
  • Йордан Урумов (1870 – 1958), български банкер, касиер на Българската народна банка[72]

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Катракос, гръцки андартски капитан (първи клас)[73]
  • Кирил Лазаров (р. 1980), хандбалист от Северна Македония, рекордьор на световното първенство в Хърватска и европейското в Сърбия
  • Кирков, български военен, поручик, и революционер, загинал преди 1918 г.[44]
  • Киро Чучуков (1919 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Кирил Кямилов (1898 – 1976), деец на НОВМ и интербригадист
  • Константин Антонов Богданов (1873 – ?), български лекар, в 1900 година завършва медицина във Виенския университет[74]
  • Константин (Коста) Габеров (Константин Градчанов, Кирил Петрович Габеров), български комунист, роден в 1899 година във Велес, в СССР от 1933 година, арестуван през 1935 година в Москва, където работи в Първи държавен завод за сачмени лагери, загинал през 1937 година, посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 28 ноември 1956 година[62]
  • Константин Кирков (1882 – 1903), български революционер и гемиджия
  • Константин Мацанов, български общественик и просветен деец
  • Коста Кръстев (? - 1894), български зограф
  • Коста Свякяров, български учител в родния си град между 1855 и 1861 година, а след това свещеник там[7]
  • Костадин Шулев, български възрожденски общественик
  • Коте Мартулчанец, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[60]
  • Коце Бондиков (1878 – ?), български търговец, македоно-одрински опълченец
  • Коце Гюрундов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[9]
  • Коце Наумов, български учител в родния си град между 1815 и 1835 година[75]
  • Коце Пейков (1873 – 1902), български революционер
  • Кочо Ангюшев (р. 1969), вицепремиер на Северна Македония
  • Кочо Рацин (1908 – 1943), македонски писател
  • Крум Зографов (1884 – 1922), български революционер
  • Крум Крепиев, български лекар, завършил медицина в Грац в 1906 г.[76]
  • Кръсте Зограф, български зограф
  • Кузман Попданаилов (? – ?), български революционер и просветен деец
  • Кязим Йозалп (1880 – 1968), турски военен и политик, видна фигура в Гръцко-турската война

Л

[редактиране | редактиране на кода]
  • Лазар Георгиев (1880 – ?), български революционер
  • Лазар Крайничанец (1895 – ?), български книжар
  • Лазар Плавев, български революционер
  • Лазар П. Караянов, български учител в Ресен (1868) и Велес (1867, 1872 – 1874)[77]
  • Лилия Георгиева Богданова (6 юли 1914 – ?), завършила в 1941 година медицина в Софийския университет[78]
  • Лазар Трайков, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[79]
  • Люба Кюпева (1878 – 1953), българска учителка, революционерка и общественичка
  • Любомир Весов (1892 – 1922), български революционер, поет
  • Любо Зафиров, югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Люпчо Димовски (р. 1959), политик от Северна Македония

М

[редактиране | редактиране на кода]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
Реклама на кабинета на Невена Драндарова
Писмо от Никола Карайорданов, български офицер от Велес, до екзарх Йосиф I Български с молба да бъде назначен за български учител в Македония, Одеса, 20 август 1893 г.

О

[редактиране | редактиране на кода]
  • Олга Радева (1868 – 1951), българска общественичка[92]
  • Онче Свякяров, български учител в родния си град между 1872 и 1874 година[7]

П

[редактиране | редактиране на кода]

Р

[редактиране | редактиране на кода]

С

[редактиране | редактиране на кода]

Т

[редактиране | редактиране на кода]

Ф

[редактиране | редактиране на кода]

Х

[редактиране | редактиране на кода]

Ц

[редактиране | редактиране на кода]

Я

[редактиране | редактиране на кода]
  • Янаки (Яне) Караянев, български учител в Бабчор в учебната 1902/1903 година, арестуван в септември 1902 година от османските власти, не издържа на мъченията и предава най-добрите членове на ВМОРО в селото, след което са арестувани и предадени 14 пушки, уплашен да не бъде наказан от организацията моли да бъде пратен в родния си край, емигрира в Свободна България и работи като учител в Плевенско[107]
  • Янко Илиев Весов, виден български търговец[108][109]
  • Янко Менкаджиев, български учител в родния си град между 1848 и 1851 година[110]

Опълченци от Велес

[редактиране | редактиране на кода]
  • Анастас Янов (около 1850 – 1908), участник в Сръбско-турската война, Българското опълчение и Сръбско-българската война
  • Андрей Христов, на 14 май 1877 година зачислев в IV рота на I опълченска дружина,[111] умрял преди 1918 г.[112]
  • Атанас Георгиев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[113]
  • Димитър Ацов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[114]
  • Димитър Райчов (Райчев) (1847 – 5 юли 1909), постъпил на 29 юни 1877 г. в 8 дружина, 2 рота, на 5 август е прехвърлен в 1 опълченска дружина, 3 рота, уволнен на 1 юли 1878 г., живее в Стамболово, Русенско и Русе, умрял в Русе[112][115]
  • Иван Димитриев, родом от Велешко, ІІI опълченска дружина, умрял на 15 юли 1877 г.[116]
  • Иван Пешев, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[117]
  • Иван Янков, IV опълченска дружина, умрял или убит преди 1918 г.[117]
  • Илия Янев (Мануил Янов), ІI опълченска дружина.[118] За постъпване в Българското опълчение пристига от Букурещ. Определен е за зачисляване във ІI дружина под името Илия Янев. На 22 май 1877 г. е записан в IV рота на дружината под името Мануил Янов. Уволнен по болест на 12 април 1878 г.[119]
  • Йордан Янкович, IV дружина I рота. Пристигнал от Белград, зачислен на 18 май 1877 г. Загива на 9 август при защитата на Шипка[120]
  • Коста Григоров (1839 – 1899), V опълченска дружина, I рота.[113][121]
  • Михаил Трайков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[117]
  • Панайот Наумов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[122]
  • Сава Димитриев, V опълченска дружина, убит на 12 август 1877 г.[113]
  • Стефан Георгиев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[113]
  • Стоян Радев, на 5 май 1877 година постъпил в I опълченска дружина, II рота, на 3 юни 1878 година уволнен от Опълчението[123] умрял преди 1918 г.[112]
  • Тодор Георгиев, ІІI опълченска дружина, I рота. Зачислен на 28 април 1877 г., убит на 19 юли същата година в битката при Стара Загора.[124][116]
  • Тодор Иванов, ІІI опълченска дружина, I рота. Зачислен на 8 май 1877 г., убит на 19 юли 1877 г. в битката при Стара Загора.[125][116]
  • Трайко Борец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[116]
  • Трайко Янев (с. Варин), ІІI опълченска дружина, I рота, постъпил на 28 април 1877 г., ранен на 20 юли 1877 г. Уволнен на 26 юни 1878, награден с медал.[126] Умрял преди 1918 г.[122]

Македоно-одрински опълченци от Велес

[редактиране | редактиране на кода]
  • Александър (Алексо) Петров Войницалиев, 23-годишен, железар, 2 рота на 4 битолска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен,[127] загинал през Първата световна война[128]
  • Андо (Андрей, Андрея) Стоянов Андреев (1849 – след 1943), 3-а и нестроевата рота на 5-а солунска дружина;[129][130] на 30 март 1943 година като жител на Велес подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[130]
  • Андрей (Андрея) Т. Бондиков, 45-годишен, огняр, 2 рота на 4 битолска дружина[106]
  • Васил Кушев, 18-годишен, четата на Борис Илиев, Костурската съединена чета, 2-ра рота на 3-та солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен.[131]
  • Владимир Агушев (Агушов), 19-годишен, обущар, ІІ отделение, 4 рота на 9 велешка дружина[132]
  • Георги Андонов, 28-годишен, касапин, ІІІ отделение, четата на Крум Зографов, Солунски доброволчески отряд, 1 рота на 9 велешка дружина, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[133]
  • Георги Андреев, 18-годишен, столар, ІV отделение, 4 рота на 9 велешка дружина, кръст „За храброст“ ІV степен[134]
  • Димитър Ангелов, 27-годишен, хлебар, Нестроева рота на 4 битолска дружина[135]
  • Димитър (Димо) Андреев, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 17 юни 1913 година, сребърен медал[134]
  • Димитър Антонов, 25-годишен, тухлар, 3 рота на 4 битолска дружина, ранен на 21 юни 1913 година, кръст „За храброст“ ІV степен[136]
  • Иван Ананиев, 1 рота на 8 Костурска дружина[137]
  • Иван Алексиев, 20-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина, уволнен по болест на 25 декември 1912[138]
  • Иван Антонов, 41-годишен, работник, 3 рота на 4 битолска дружина[136]
  • Иван Богданов, 26-годишен, писар, 3 рота на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[139]
  • Игнат Анушев, 32-годишен, тухлар, 3 рота на 4 битолска дружина, носител на ордена „За храброст“ IV степен[140]
  • Илия Ангелов, 20-годишен, декоратор, 2 рота на 4 битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[141]
  • Илия Ангелов, 31-годишен, майстор дюлгер, 4 рота на 6 охридска дружина[141]
  • Йордан Анастасов, 24-годишен, бояджия, 4 и Нестроева рота на 4 битолска дружина[142]
  • Кирил Ацев, 21-годишен, брашнар, 3 рота на 4 битолска дружина[143]
  • Крум Чушков, 19-годишен, ученик, 3 рота на 4 битолска дружина, убит при Шаркьой[144]
  • Марко Ампов, 30-годишен, работник, 2 рота на Кюстендилската дружина[137]
  • Пане (Пано) Алексов, 25-годишен, касапин, 3 рота на 4 битолска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[145]
  • Панче (Панчо) Ацев, 20-годишен, тухлар, 4 рота на 4 битолска дружина, убит на 17 юни 1913 година, орден „За храброст“ ІV степен[146]
  • Панчо Н. Бондиков, 28-годишен, работник, основно образование, Инженерно-техническа част на МОО, 1 дебърска дружина[106]
  • Петър Саздов Амзов, жител на Търново, аптекар, висше образование, Лазарет на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен[147]
  • Тома Георгиев Чехов, 29-годишен, учител, 2 рота на 9 велешка дружина[148]
  • Тодор Алексов (Алексиев), 23-годишен, бозаджия, слуга, 2 рота на 4 битолска дружина[149]
  • Тодор Алексов, 22-годишен, бозаджия, 3 рота на 4 битолска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[149]
  • Тошо Ангелов, четата на Тодор Александров[150]

Починали във Велес

[редактиране | редактиране на кода]

Други

[редактиране | редактиране на кода]
  • Авксентий Пелагонийски (1850 – 1919), велешки митрополит от 1894 до 1907 г.
  • Авксентий Велешки (1798 – 1865), велешки митрополит от 1848 до 1855 г.
  • Ангел Будинков, български революционер, през 1902 г. е избран за член на околийския комитет във Велес.[154]
  • Генадий Велешки (Георги Димитров) (1800 – 1876), велешки митрополит от 1870 до 1872
  • Гьоше Коцев, български учител и революционер, през 1903 г. е член на околийския комитет във Велес.[155]
  • Мария Недева, българска учителка във Велес
  • Милан Цоков, български революционер, войвода на ВМОРО във Велешко през 1911 година[156]
  • Мелетий Велешки (Марко Димитров) (1968 – 1924), велешки митрополит от 1908 до 1912
  • Тодор Христов Офицерчето (1883 – 1903), български военен и революционер

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  2. ↑ а б в г Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  3. ↑ а б в г д е ж Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  4. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
  5. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 79.
  6. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  7. ↑ а б в |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 585.
  8. ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  9. ↑ а б в г д е ж з и „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 40.
  11. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 58.
  12. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 59.
  13. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602
  14. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941 – 1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 181.
  15. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  16. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  17. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
  18. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 81 – 82.
  19. ↑ Серафимов, Цанко. Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи. София, Орбел, 2004. ISBN 9544960708. с. 116.
  20. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 595.
  21. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 264.
  22. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  23. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 45.
  24. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  25. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
  26. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 49.
  27. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 31.
  28. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 78.
  29. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 426.
  30. ↑ а б Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 396.
  31. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
  32. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 415.
  33. ↑ Каснеръ, К. Пѫтни спомети отъ Македония // Илиндень 1903 – 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 25.
  34. ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  35. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  36. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 640.
  37. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  38. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  39. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 385, л. 14
  40. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 57
  41. ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 394.
  42. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 611.
  43. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  44. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.
  45. ↑ а б в г д „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  46. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 413.
  47. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 340.
  48. ↑ Тахов, Георги. 209 хъшовски жития: Животът и гибелта на Ботйовите четници: Енциклопедия. София, Майтрея, 1996. с. 150.
  49. ↑ а б в г „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  50. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 629.
  51. ↑ Парцел 69 // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  52. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 52.
  53. ↑ Велешко просветно-благотворително братство в гр. Скопие – „Протокол на Велешкото братство в Скопие“, Скопие, 25 януари 1942 година // strumski.com. Посетен на 14 януари 2023.
  54. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 647.
  55. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 42.
  56. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 49.
  57. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 380.
  58. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  59. ↑ а б в г д „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  60. ↑ а б в г д е ж з и Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
  61. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  62. ↑ а б Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  63. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 373 – 374.
  64. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 63.
  65. ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  66. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.
  67. ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  68. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 316.
  69. ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  70. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  71. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 602.
  72. ↑ Парцел 51 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  73. ↑ Κατράκος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2023-03-30.
  74. ↑ а б в г Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  75. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 448.
  76. ↑ а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  77. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 322.
  78. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941 – 1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 195.
  79. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
  80. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52 – 53.
  81. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930.
  82. ↑ Янишлиевъ, Борисъ Д. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (спомени). София, Печатница „Съгласие”, 1934. с. 28.
  83. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
  84. ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 183.
  85. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.53
  86. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  87. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 343.
  88. ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 167.
  89. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 369, л. 48
  90. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50, 53
  91. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  92. ↑ Парцел 29 // София помни. Посетен на 12 януари 2016.
  93. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  94. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
  95. ↑ Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  96. ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 246.
  97. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
  98. ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29, 32.
  99. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 697.
  100. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 932.
  101. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 201.
  102. ↑ Парцел 37 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  103. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 181.
  104. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  105. ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
  106. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 98.
  107. ↑ Цветков, Марио. Бабчор // Костурски край. Посетен на 1 юни 2020 г.
  108. ↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 8 април 2016.
  109. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 80.
  110. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 410.
  111. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 211.
  112. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  113. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  114. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  115. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 177.
  116. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  117. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  118. ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 573 (№ 10 688).
  119. ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 362, № II.827.9.
  120. ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 233, № IV.1009.3.
  121. ↑ Постоянна експозиция: Опълченци Архив на оригинала от 2019-01-26 в Wayback Machine., Музей на Възраждането, Варна. Последен достъп: 12 май 2024.
  122. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  123. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 175.
  124. ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 394, № III.186.62.
  125. ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 424, № III.384.93.
  126. ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 573 (№ 10 689).
  127. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 130.
  128. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 37; а.е. 332, л. 2
  129. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 664.
  130. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 62.
  131. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396.
  132. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
  133. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
  134. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 41.
  135. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
  136. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 45.
  137. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  138. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
  139. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 89.
  140. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 46.
  141. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  142. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  143. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 73.
  144. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 801.
  145. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  146. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 73 – 74.
  147. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  148. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 798.
  149. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17, 20.
  150. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  151. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; а.е. 314, л. 19
  152. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 110, л. 29
  153. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 69
  154. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.
  155. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 84.
  156. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 183.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Велешани&oldid=12408228“.