Димитър Ризов – Возир
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Ризов.
| Димитър Ризов – Возир | |
| български журналист | |
| Роден |
1 октомври 1891 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1979 г.
|
Димитър (Митре) Атанасов Ризов с псевдоними Возир,[1] и Буревестникът[2] е български журналист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Ризов е роден на 1 октомври 1891 година във Велес, тогава в Османската империя. Син е на Атанас Георгиев Ризов и Ефка Атанасова.[3] Брат е на оперния певец Ризо Ризов.
Деец на македонското движение
[редактиране | редактиране на кода]Членува във Велешкото благотворително братство, на което е и секретар.[4] През 1918 – 1920 година е автономист. По-късно работи с Димо Хаджидимов и с федералистите; като такъв е арестуван на 9 юни 1923 година. Поддържа връзка с всички македонски организации, с Петър Шанданов, Лев Главинчев, Атанас Наумов Томалевски (Анци), Йордан Чкатров и други.[5]
Участва в редакционния комитет на алманаха „Македония“.[6] По-късно е редактор на вестник Албум-алманах „Македония“ след убийството на Симеон Евтимов.
Журналист
[редактиране | редактиране на кода]Занимава се с журналистика в 1915 година, като сътрудничи в „Балканска трубуна“ и „Заря“ до 1917 година, когато постъпва в казармата. През 1920 година постъпва в „Ново време“ и „Дневник“. Работи и в „Утро“ и „Победа“ до 9 юни 1923 година, когато е арестуван, но след това освободен. Постъпва като редактор уредник, а след това става редактор на вестник „Независимост“, орган на Националлибералната партия. След разтурянето на партията на 9 ноември 1926 година остава като главен редактор на вестника, а след това и на „Българска независимост“ (крилото на Боян Смилов) до Деветнадесетомайския преврат в 1934 година. На 1 юли 1934 година постъпва в „Македония“, но през септември вестникът е спрян. На 1 януари 1940 година постъпва в информационната служба по печата при германската легация. Тъй като не знае немски, работата му се състои в редактиране на текстовете на български език, предоставяни на пресата. След това е прехвърлен към новосъздадената агенция „Велтпресе“. През 1941 година участва в посещение на Източния фронт и описва впечатленията си в няколко статии. От 1942 година публикува статии във вестник „Слово“, „Зора“, „Век“, „Мир“, „Тракиец“. През март 1944 година излиза в отпуск, който след това удължава неколкократно с болнични и не се явява в агенцията на определената му дата 1 август.[7]
След Деветосептемврийския преврат е осъден от така наречения Народен съд на доживотен строг тъмничен затвор.[8] От тях той лежи 7 години и после е реабилитиран.
Умира след 1979 година.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 24.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 84.
- ↑ Удостоверение за съдимост на Димитър Атанасов Ризов, издадено от Софийския областен съд // ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 162, л. 288. Посетен на 10 януари 2023.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 548 – 549.
- ↑ Протокол за разпит на Димитър Атанасов Ризов // ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 162, л. 242 (10–12). Посетен на 10 януари 2023.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 530.
- ↑ Протокол за разпит на Димитър Атанасов Ризов // ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 162, л. 242 (1–10). Посетен на 10 януари 2023.
- ↑ Присъда на подсъдимите от Шести състав на Народния съд в София // ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 157, л. 2. Посетен на 10 януари 2023.
