Направо към съдържанието

Загоричанци

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Загоричанци или в местния говор загоричѐни (на гръцки: Βασιλειαδίτες) са жителите на село Загоричани (Василиада), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Загоричани

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
Анастас Янков
  • Анастас Янков (1857 – 1906), български революционер, деец на ВМОК
  • Анастасиос Мисякас, деец на гръцката въоръжена пропаганда[1][2]
  • Аргир Вангелов Геленцов (1886 – 1934), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, починал в София[3][4]
  • Атанас Дуков (Θανάσης Ντούκωφ), български революционер от „Охрана“[5]
  • Апостол Калоянов, български просветен деец
  • Атанас Топалов (? – 1903), български свещеник и революционер

Б

[редактиране | редактиране на кода]

В

[редактиране | редактиране на кода]
Дядо Васил Калъча

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • Григор Анастасов, учител в костурското село Горенци[7]
  • Григор (Глигор) Ичков, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[8]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Благоев
  • Дамян Илиев, български учител и революционер
  • Димитър Благоев (1856 – 1924), български политик
  • Димитър Иванов, български революционер, деец на „Охрана“
  • Димитър Йовков (1877 - 1957), български революционер
  • Димитър Кьсев (1872 - 1973), български революционер
  • Димитър Попдимитров (1869 - след 1943), български революционер
  • Димитър Спиров, български търговец и общественик
  • Димитър Сапунаров, построил чешма в църквата „Свети Стефан“[9]
  • Димитър Чостов (1883 – след 1943), български революционер
  • Димчо Атанасов Дуков (1929 – ?), войник на ДАГ в Гражданската война (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година се установява във Варна, България, оставя спомени[10]

Е

[редактиране | редактиране на кода]
  • Екатерина Дамянова Делева (1916 – ?), съпруга на Методи Делев, членка на ЕАМ от 1943 г. и на АФЖ, войник от ДАГ в Гражданската война (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ с децата си емигрира в България и се установява във Варна, оставя спомени[11]
  • Екатерина Данчева, учителка в костурското село Горенци[12]
  • Елена Дамянова (1878 - ?), българска учителка и революционерка

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Касов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[13]
  • Иван Колокотроков (? – 1905), български революционер
  • Иван Сапунаров, български учител и революционер
  • Иван Шотов (1889 – 1941), български търговец и благодетел
  • Иван Шпатов, български търговец и дарител на желязната църква „Свети Стефан“ в Цариград. Името му е изписано в самата църква. [14]
  • Илия Вулев (1880 – ?), български учител
  • Илия Патеров, български общественик
  • Илия Попанстасов (Илияс Папанастасиу), деец на гръцката въоръжена пропаганда[15][16]
  • Илия Шотов (1856 – 1939), български търговец и благодетел

Й

[редактиране | редактиране на кода]

К

[редактиране | редактиране на кода]
Кузман Стефов
  • Киро (Киряк) Димитров Киров (1864 – след 1943), български революционер
  • Константин Шапкарев, учител в костурското село Горенци[12]
  • Козма Карамачо (? – 1901), гъркоманин, предател
  • Козма Клянков (Κοσμας Μισιρλής ή Κλιάντσος, Космас Мисирлис Клянцос), участник в гръцката въоръжена пропаганда, убит от Лазар Поптрайков през юли 1899 година[17][18][2]
  • Козма Погончев (1875 - 1934), български революционер
  • Козма Христов Джидров, български революционер[19]
  • Коста Киров (1870 – след 1943), български революционер
  • Кузман Караджов (1897 - 1975), български общественик
  • Кузман Стефов (Попстефов, 1875 – 1902), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Кузо Илков – Самарджията, български революционер от ВМОРО[20][21]
  • Кузо Погончев (1873 – 1902), български революционер, деец на ВМОК

М

[редактиране | редактиране на кода]
  • Маслина Грънчарова (1874 – 1958), българска революционерка
  • Методи Димитров Делев (1909 – ?), в 1936 година е интерниран на Агиос Евстратиос, член на Гръцата комунистическа партия от 1945 година, от 1945 до 1964 година е в затвора като българин комунист, след излизането си на свобода, емигрира в България, оставя спомени[11]
  • Митре Гърков, войвода на Загориченската чета през Илинденско-Преображенското въстание.[22]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
Нато Янков

П

[редактиране | редактиране на кода]
Петър Погончев

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Сава Цеков (? – 1895), български духовник, архимандрит, председател на Костурската българска община
  • Сотир Лютиков (1916 – 1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ, НОФ и НОВМ
  • София Атанасова Киричева (1927 – ?), член на ЕПОН от 1946 г., ятачка на ЕЛАС, извела група деца бежанци в Румъния в 1948 г., участничка в Гражданската война на страната на ДАГ (1949), сражавала се при Малимади, Кулукутурия и Лерин, емигрантка в СССР (1949 – 1956), в 1956 година се установява във Варна, България, авторка на спомени[27]
  • Спиро Василев Мореов, български общественик, македоно-одрински опълченец, председател на Костурското братство
  • Сребро Данов (1869 – ?), български просветен деец
  • Стефан Николов (1840 – 1905), български духовник, убит в Загоричанското клане от 1905 година на 60 години[28]
  • Султанка Николова Дукова (1906 – ?), членка на АФЖ, ятачка на ЕЛАС, войник на ДАГ в Гражданската война (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1954 година се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени[10]
  • Султана Шотова (1896 - 12 октомври 1968), починала във Варна, дъщеря на Димитър Сапунаров[29]

Ф

[редактиране | редактиране на кода]

Х

[редактиране | редактиране на кода]
  • Хрисанта Патерова (1862 – 27 март 1937), българска общественичка и дарителка
  • Христо Благоев (1865 – 1896), български социалист
  • Христо Буцев, български духовник
  • Христо Данов (1877 – ?), български просветен деец, завършил филология в Германия, с докторско звание в София, учител в Сяр[30]
  • Христо Дуков (1865 – ?), български лекар
  • Христос Дукас (1933 – 2000), гръцки художник, изведен в 1948 г. като дете бежанец в Румъния, завърнал се в Гърция и установил се в Лошница рисува икони и стенописи в къщи и лошнишките църкви[31]
  • Христо Попстефов, български учител, брат на Неделко Попстефов и син на българския свещеник отец Стефан
  • Христо Сугарев (Ицо Сугарето), загорицки първенец, допринесъл за наемането на Георги Динков за учител в селото[32]
  • Христо Сугарев (1884 – 1956), деец на Загорицкото благотворително и взаимоспомагателно дружество „Илинден“, внук на Ицо Сугарето, починал в София[32]
  • Христо Цуцулев (Христос Цуцулис Димитриадис), гръцки учител и участник в гръцката въоръжена пропаганда, убит от ВМОРО през юли 1899 година
  • Христо Шотов (1852 – 1927), починал във Варна, брат на Илия Шотов, четник на Стефо Николов[26]

Я

[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Загоричани

[редактиране | редактиране на кода]

По произход от Загоричани

[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от Загоричани

[редактиране | редактиране на кода]
Андон Шалев със знамето на Загоричани, 1943 г.
Дейците на ВМОРО и на „Охрана“ от Загоричани Дине Бабалов (65-годишен към 4 януари 1944 година) и Васил Барзов (70-годишен към 4 януари 1944 година)
  • Андон Шалев (1873 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[33]
  • Атанас Данев (Данов, 1886 – 1913), 1 рота на 6 охридска дружина, загинал при Редки буки на 18 юни 1913 година[34]
  • Вангел Д. Чакъров, четата на Коста Христов Попето[35]
  • Вангел С. Пърчев (Гърчев), партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[36]
  • Васил Димитров (1886 – ?), партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[37]
  • Владимир Попанастасов (1887 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 9 юли 1913, награден[38]
  • Георги Василев (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[39]
  • Георги Иванов, Костурска съединена чета, носител на сребърен медал[40]
  • Георги Н. Чакъров (1876 – ?), млекар, ІV отделение, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал[35]
  • Димитър Аргиров, 36-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[41]
  • Димитър Калоянов (1881 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[42]
  • Димитър Христов (1877 – ?), ревизор по железниците, щаб на 4 битолска, Нестроева рота на 6 охридска, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 18 юни 1913 година[43]
  • Захари Станоев (Станев), жител на Самоков, партизанска чета на поручик Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина[44]
  • Иван Дамянов (1891 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[45]
  • Илия Димитров (1887 – ?), 2 рота на 4 битолска дружина[46]
  • Илия Киров Шуптов (Шкапов, 1879 – след 1943), 1-ва рота на 6-та охридска дружина, 4-та рота на 15-а щипска дружина;[47] на 11 април 1943 година като жител на Пловдив подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[48]
  • Илия Киряков Туптов, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в плен на 14 юли 1913 година[49]
  • Илия Кьосев, 1 рота на 8 костурска дружина[50]
  • Костадин (Кочо) Василев (1865 – ?), млекар, неграмотен, партизански отряд на Димитър Аянов[51]
  • Кръсто (Кръстю) Иванов (1861 – 1913), музикантска команда на 11 сярска дружина, музикантска команда на 2 скопска дружина, загинал на 16 юли 1913 година[52]
  • Кузман Попвасов (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[53]
  • Ламбо (Ламбро) Кузманов (1886 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[54]
  • Леонид Бачов (1869/1870[55] или 1880[56] – ?), млекар, 3 рота на 4 битолска дружина[55]
  • Нато Янков (1864 – ?), жител на София, щаб и 1 рота на 6 охридска дружина[57]
  • Никола Симов (1877 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[58]
  • Никола Янакиев (1888 – ?), Костурска съединена чета, носител на сребърен медал[59]
  • Пандо Кузов, 1 рота на 9 велешка дружина[60]
  • Симо Христов (1876 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[61]
  • Сотир (Спиро) Димитров, 3 отделна партизанска рота, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[62]
  • Спас Георгиев Васов (1892 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[63]
  • Спиро Григоров (1891 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[64]
  • Спиро Н. Филев (1875 – след 1943), четата на Коста Христов Попето, 4 рота на 10 прилепска дружина[65]
  • Спиро Сидеров (Сидов, 1884 – ?), Костурска съединена чета[66]
  • Спиро Петличков (1891 – ?), партизанска чета на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина[67]
  • Спиро Хаджиев (1887 – ?), 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[68]
  • Спиро Я. Крондев (1889 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[69]
  • Ставре Тунев (1885 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[70]
  • Стоян Киров (1880 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[71]
  • Търпен Георгиев (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[72]
  • Филип Ангелов, 43-годишен, 1 рота на 4 битолска дружина[73]

Български революционери, участници в „Охрана“

[редактиране | редактиране на кода]

Загинали в Гражданската война

[редактиране | редактиране на кода]
№ Име Година Място
1. Никола Костандовски 1947 Церово
2. Ангел Диовски 1947 Вич
3. Сотир Лютиков 1948 Паяк
4. Ангел Говедаров 1948 Грамос
5. Ристо Шабанов 1948 Грамос
6. Ильо Сундев 1948 Грамос
7. Ламбо Шабанов 1948 Грамос
8. Методи Франджев 1947 Кожани
9. Коста Калоянов 1947 Кожани
10. Стефо Бужов 1947 Кожани
11. Манол Шкифов (Шклифов) 1947 Кожани
12. Петро Смангалиев 1948 Грамос
13. Георги Миталков 1948 Вич
14. Трифон Типоев 1948 Вич
15. Ангелчо Дуковски 1949 Вич
16. Гечо Долев 1948 Грамос
17. Васо Костандов 1948 Грамос
18. Стефо Вангелов 1948 Грамос
19. Гечо Вангелов 1948 Грамос
20. Веса Буцова 1948 Грамос
21. Митко Джидровски 1948 Грамос
22. Стефо Джидровски 1948 Грамос
23. Ламбро Джидровски 1948 Грамос
24. Ангел Манчевски 1948 Грамос
25. Георги Петличков 1948 Грамос
26. Петър Шалев 1948 Грамос
27. Динка Манчева 1948 Грамос
28. Мите Бошев 1948 Вич
29. Атанас Сийов 1948 Вич
30. Ламбо Зафирков 1948 Грамос
31. Филип Калиев 1948 Грамос
32. Цана Джидрова 1948 затвор
33. Кузо Шалев 1949 затвор
34. Димитър Барзов 1949 затвор
35. Лиопа Темелкова 1949 затвор
36. Циля Манчева 1949 от побой
37. Мара Фалева 1947 бомбардировка
38. Мара Вангелова 1947 бомбардировка
39. Филя Качева 1949 мина
40. Олга Йорева 1949 затвор
41. Люба Караджова 1949 затвор
42. Тана Джурова 1949 затвор
43. Тана Шалева 1949 затвор
44. Циля Пишмарова 1949 затвор
45. Калиопа Дукова 1949 затвор
46. Цана Васкова 1949 затвор
47. Циля Гъркова 1949 затвор
48. Динка Караджова 1949 затвор
49. Илия Диов 1949 затвор
50. Милка Влаканчева 1949 затвор
51. Васа Влаканчева 1949 затвор
52. Александра Чулева 1949 затвор
53. Дине Миталков 1949 затвор
54. Динка Говедарова 1949 затвор
55. Димитър Гйончев 1949 затвор[75]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903 – 1909, αύξων αριθμός 2382
  2. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73. (на гръцки)
  3. ↑ Парцел 32 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  4. ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
  5. ↑ Μπελεγάκη, Όλγα. Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943). Θεσσαλονίκη, 2010. с. 61.
  6. ↑ Биография, архив на оригинала от 26 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090726120545/http://www2.egiklopedia.gr/imeportal/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=3912, посетен на 27 декември 2018 
  7. ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 2.
  8. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 51.
  9. ↑ Българска православна община в Истамбул, архив на оригинала от 3 януари 2019, https://web.archive.org/web/20190103024318/http://www.svetistephan.com/donations.htm, посетен на 27 декември 2018 
  10. ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 158. Посетен на 31 август 2015.
  11. ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 130. Посетен на 31 август 2015.
  12. ↑ а б Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 3.
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  14. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 30, ISBN 978-619-00-1431-7.
  15. ↑ Αρχείο Στέφανου Δραγούμη, Ενότητα VII, Μακεδονικά – Μακεδονικός Αγώνας, Φάκελος 215: Μακεδόνες μετανάστες και πρόσφυγες (1903 – 1909)
  16. ↑ Κ. Ι. Μαζαράκης – Αινιάν, „Αναμνήσεις“, Από: Ο μακεδονικός αγώνας, Απομνημονεύματα, Θεσσαλονίκη 1984 (ΙΜΧΑ 199), σσ. 179, 211, архив на оригинала от 25 април 2012, https://web.archive.org/web/20120425181138/http://www.imma.edu.gr/macher/articles/04.html#fn29, посетен на 27 декември 2018 
  17. ↑ Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903 – 1909, αύξων αριθμός 2380
  18. ↑ Δημήτριος Γκολίτσης, Τα χωριά βορειοανατολικά της λίμνης της Καστοριάς (1870 – 1908). Ήτοι από τη σύσταση της Βουλγαρικής Εξαρχίας μέχρι το Νεοτουρκικό Κίνημα, Πέμπτη 4 Νοεμβρίου 2010
  19. ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 80.
  20. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 84.
  21. ↑ Василевъ, Спиро. Подвига на Кузо Илковъ, Самарджията // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 7.
  22. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
  23. ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 15, 18.
  24. ↑ Биолчевъ, Ил. Коста Василевъ // Илюстрация Илиндень VIII (8 (78). Издание на Илинденската Организация, октомврий 1936. с. 14.
  25. ↑ Димитрова, Наташа. Българи от Канада - интербригадисти в Испанската гражданска война (1936-1939), Известия на държавните архиви, кн. 50, София, 1985, с. 123-124.
  26. ↑ а б Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 8.
  27. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 207. Посетен на 25 август 2015.
  28. ↑ Загоричани : Спомени по случай 25 годишнината отъ клането, извършено отъ гръцкитѣ андарти презъ 1905 год. София, Издание на Загорицкото дружество „Илинденъ“, 1930. с. 15 - 17, 21 - 22.
  29. ↑ Българска православна община в Истанбул, архив на оригинала от 3 януари 2019, https://web.archive.org/web/20190103024318/http://www.svetistephan.com/donations.htm, посетен на 27 декември 2018 
  30. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 118.
  31. ↑ Ο λαϊκός ζωγράφος της Καστοριάς Τρύφων Δούκας (+ 2000) // Φως της Καστοριάς, 23 декември 2011. Посетен на 20 юли 2015.
  32. ↑ а б Парцел 100 // София помни. Посетен на 15 април 2018.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 802.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 199 – 200.
  35. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 794.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 192, 588.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 214.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 573.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 278.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 333.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 766.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 637, 640.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 197.
  46. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 219.
  47. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 806, 808.
  48. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 341.
  49. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 738.
  50. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 398.
  51. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
  52. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 288 – 289.
  53. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 574.
  54. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 392.
  55. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 81.
  56. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 274.
  57. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 822.
  58. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 615.
  59. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.
  60. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 393.
  61. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.
  62. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 227.
  63. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 116.
  64. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 186.
  65. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 743.
  66. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 610.
  67. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 553.
  68. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 750.
  69. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 384.
  70. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 737.
  71. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 347.
  72. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 171.
  73. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
  74. ↑ Δ. Λιθοξόου – Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Ζα
  75. ↑ Караджов, Кузман. Списък на падналите борци от село Загоричане, Костурско // Струмски. Посетен на 31 януари 2022 г.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Загоричанци&oldid=12415652“.