Направо към съдържанието

Лобаничани

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лобаничани (на гръцки: Άγιοδημητριώτες, Агиодимитриотес) са жителите на село Лобаница (Агиос Димитриос), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Лобаница

[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
Дичо Андонов
Андон Юруков (третият) с костурски войводи от Македоно-одринското опълчение
  • Андон Юруков (1874 – 1962), български революционер, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО
  • Андрей Гульов (Ανδρέας Γούλιας), гръцки андартски деец, четник[1]
  • Атанас Ангеловски (р. 1928), гръцки партизанин и деец на НОФ
  • Атанас Иванов Георгиев (1908 – ?), емигрант в България, член на БКМС от 1923, на БКП от 1928 г., от 1929 година работи в Държавна печатница София, след Деветосептемврийския преврат заема ръководни длъжности в системата на полиграфията в България, автор на спомени[2]

Б

[редактиране | редактиране на кода]
  • Богдановци, български строителен род[3]

В

[редактиране | редактиране на кода]
  • Василиос Стояну (Βασίλειος Στογιάννου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[1]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Димитър Дичев, деец на ВМОРО, войвода на Вишенския център по време на Илинденско-Преображенското въстание[4]
  • Дичо Андонов (1882 – 1903), български революционер

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Анастасов (1876 – ?), български революционер
  • Иван Г. Константинов (Костадинов, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[5]
  • Иван Чупов, деец на ВМОРО в Солун, съратник на Даме Груев[6]

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Космас Христодулидис (Κοσμάς Χριστοδουλίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[1]
  • Коста Богдановски, строител, участвал в строежа на катедралата „Св. Александър Невски“ в София.[7]
  • Кръстю Капиданчев (1880 – 1932), български просветен деец
  • Ксантос Анастасиу (Ξάνθος Αναστασίου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[1]

Л

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ламбро Капиданчев (1884 – ?), български предприемач
  • Ламбро Динков, български учител и революционер от ВМОРО, загинал през Илинденското въстание от 1903 година.[8]

М

[редактиране | редактиране на кода]
  • Михаил Танасис (Μιχαήλ Θανάσης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[1]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Наум Георгиев Мижов (1865 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
  • Наум Димитров (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[10]
  • Наум Ив. Лазаровски, български съдия[11]
  • Никола Илиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 2 скопска дружина[12]
  • Никола Юруков (1880 – 1923), виден български архитект и революционер

П

[редактиране | редактиране на кода]
  • Пенка Георгиева Конукова (1930 – ?), войник на ДАГ (1947 – 1949),[13] тежко ранена е изпратена на лечение в Полша, откъдето в 1959 година идва в България и със семейството си се установява във Варна, оставя спомени[14]
  • Петър Гульов (Πέτρος Γούλιας), гръцки андартски деец, брат на Андрей Гульов, агент от ІІІ ред[1][15]

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Стоян Юруков (1886 – 1916), български революционер, войвода на ВМОРО

Х

[редактиране | редактиране на кода]
  • Христо Л. Юруков (1874 – ?), завърщил медицина във Виенския университет в 1900 година[16]
  • Христо Шаманов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[17]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
  2. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 100. Посетен на 31 август 2015. Архив на оригинала от 2019-10-24 в Wayback Machine.
  3. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 264.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359.
  6. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 166.
  7. ↑ Патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“. История // cathedral.bg. Посетен на 24 октомври 2023.
  8. ↑ Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 13.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 435.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 223.
  11. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
  13. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 226. Посетен на 2 септември 2015. Архив на оригинала от 2019-10-24 в Wayback Machine.
  14. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 227. Посетен на 2 септември 2015. Архив на оригинала от 2019-10-24 в Wayback Machine.
  15. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924042303/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=178&show=1, посетен на 21 юни 2010 
  16. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 802.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лобаничани&oldid=12364414“.