Иван Анастасов (Лобаница)

Иван Анастасов
	Иван Анастасов
български революционер
Роден	28 март 1876 г. Лобаница, Османска империя
Починал	8 август 1923 г. (47 г.) Варна, Царство България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Анастасов.

Иван Анастасов Ингеловски е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Биография

Анастасов е роден в 1876 година в костурското село Лобаница, тогава в Османската империя. В 1896 година завършва с осмия, последен випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.^[2] Още като ученик е привлечен във ВМОРО.^[1] Работи като български учител и в селата Жупанища, Загоричани, Горенци, Смърдеш, Кономлади, Въмбел и Нестрам в Костурско.^[1] Арестуван е на 28 юли 1901 година при Иванчовата афера^[1]^[3] и изтезаван. Осъден е на 14 години и лежи в Корчанския затвор.^[1] Освободен е в 1902 година при общата амнистия.^[1] При избухването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година оглавява четата на Лобаница.^[4] След въстанието продължава да работи като учител и е ръководител в Костурско до Балканската война.^[1]

През учебната 1914–1915 година е арестуван от новите гръцки власти. Лежи 6 месеца в Костурския затвор, където е малтретиран. След освобождаването му, емигрира в Свободна България и се установява във Варна. Умира във Варна на 8 август 1923 година, след дълго боледуване и вследствие на побоищата и затворите.^[1]

На 6 април 1943 година, като жителка на Варна, вдовицата му Кръстина (54-годишна) подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[1]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 323.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 113.
↑ Освободителната борба в Костурско (до 1904 год.). По спомени на Пандо Кляшев, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, книга ІІ, съобщава Л. Милетич, София, 1925, стр. 51.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.

[Свидетелства_323-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 323.

[Кандиларовъ_113-2] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 113.

[3] Освободителната борба в Костурско (до 1904 год.). По спомени на Пандо Кляшев, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, книга ІІ, съобщава Л. Милетич, София, 1925, стр. 51.

[4] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.

[1]

[2]

[3]

[4]