Направо към съдържанието

Бобищени

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бобищени (на гръцки: Βεργώτες, Вергиотес) са жителите на село Бобища (Верга), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Бобища

[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
Диаманд Димитров
  • Андрей Сидов (? – 1903), български революционер
  • Атанас Митрев Розов, български общественик, епитроп на българската църква[1]
  • Атанас Михайлов (1869 – 1933), български просветен деец
  • Атанас Николов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[2]
  • Атанас Орлов (? – 14 август 1903), деец на ВМОРО, ученик в Битолската българска гимназия, загинал в сражението при Дробоко по време на Илинденско-Преображенското въстание[3]
  • Атанас П. Гирганов (Гурганов, Чирганов, 1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Десета прилепска дружина[4]

Б

[редактиране | редактиране на кода]

Г

[редактиране | редактиране на кода]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Диаманд Димитров (1890 – ?), български военен деец, полковник
  • Димитър А. Розов (1866 – ?), български просветен деец, в 1892 година завършва с петия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия,[8] учител в Бобища[7]
  • Димитър Костадинов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[9]
  • Димитър Попзлатанов (1897 – ?), български политик
  • Димитър Ляпов Гурин (1870 – 1941), български революционер, деец на ВМОРО, публицист, македоно-одрински опълченец
  • Димитър Шишков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[10]

З

[редактиране | редактиране на кода]
  • Златко Каратанасов, български просветен деец, учител в Костурското българско училище[11]
  • Зорка Трайкова Анастасова (1895 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[12]

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Димитров, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина[13]
  • Иван Христов Вергов (1872 – след 1943), български революционер
  • Илия Орлов (1877 – ?), в 1897 година завършва с дванадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[14]
  • Ильо Ставров (? – 1948), гръцки комунист; израства в бедно семейство; работи като овчар; в юли 1947 година се присъединява към редовете на ДАГ; достига до длъжността ротен командир; загива в сражение край Мецово през 1948 година[15]
  • Илко Христов Вергов, протогер на Бобища към 1902 година[16]

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Константин Христов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина[17]
  • Константин Чулев, кмет на Бобища към 1902 година[16]
  • Константин Шаханов, български свещеник в Бобища към 1882 – 1883 г.[18]
  • Кръстьо Тенекеджиев (Кръсто, ? – 1913), македоно-одрински опълченец, Интендантска рота, Сборна партизанска рота на МОО, пленен на 7 юли 1913 година, починал в Леринския затвор[19]
  • Кузо Розов (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО

Л

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ламбо Стойчев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[20]

М

[редактиране | редактиране на кода]
Михаил Розов
  • Манол Розов (1878 – 1903), български революционер
  • Марко Попкараатанасов, македоно-одрински опълченец, Петнадесета щипска дружина[21]
  • Михаил Анастасов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, готвач, Трета рота на Четвърта битолска дружина[22]
  • Михаил Розов (1874 – 1934), български революционер и просветен деец
  • Мичо Чули (? – 1948), гръцки комунист; доброволец в редовете на ДАГ в 1946 година; взема участие в защитата Грамос и Вич; първоначално е ротен командир, по-късно е издигнат за политкомисар; в 1948 година със своята част защитава връх Алевица, където загива[23]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Никола Бояджиев, български общественик, кмет на Бобища към 1882 – 1883 г.[1]
  • Никола К. Калиманов (1882 – ?), български просветен деец и общественик

П

[редактиране | редактиране на кода]
  • Петра Пецева (1896 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[12]
  • Петър Г. Попов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[24]
  • Петър Николов, македоно-одрински опълченец, Втора и нестроева рота на Пета одринска дружина, носител на бронзов медал[25]
  • Петър Орлов (? – 1920), български просветен деец
  • Петър Таралямов, български революционер

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Сава Христов, учител в костурското село Горенци[26]
  • Симеон Апостолов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[27]
  • Сотир (? – 14 август 1903), деец на ВМОРО, ученик в Битолската българска гимназия, загинал в сражението при Дробоко по време на Илинденско-Преображенското въстание[3]
  • Стефан Николов, български учител и революционер, деец на Дедеагачния околийски комитет на ВМОРО
  • Стефан Типов (Турунджев), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, Първа рота на Единадесета сярска дружина, носител на бронзов медал[28]

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Теофан Попкостадинов (1865 – 1907), български революционер от ВМОРО и ВМОК
  • Тодор Константинов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Трета одринска дружина[29]
  • Трайко Миленски (? – 14 август 1903), деец на ВМОРО, ученик в Битолската българска гимназия, загинал в сражението при Дробоко по време на Илинденско-Преображенското въстание[3]
  • Трифон Атанасов, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, нестроева рота на Шеста охридска дружина[30]

Ц

[редактиране | редактиране на кода]
  • Цвета Орлова – Божова (1873 – ?), български учителка и революционерка, съпруга на Стоян Божов
  • Цильо Младенов (? – 14 август 1903), деец на ВМОРО, ученик в Битолската българска гимназия, загинал в сражението при Дробоко по време на Илинденско-Преображенското въстание[3]

Я

[редактиране | редактиране на кода]

Местен комитет на „Охрана“[31]

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ставри Сарафов
  • Александър Сарафов

Починали в Бобища

[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Бобища

[редактиране | редактиране на кода]
  • Константин Димитров, екзархийски свещеник между 1860-те – 1870-те години[32]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 18.
  2. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  3. ↑ а б в г Биолчевъ, Ил. Коста Василевъ // Илюстрация Илиндень VIII (8 (78). Издание на Илинденската Организация, октомврий 1936. с. 14.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 177.
  5. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 264. (на английски)
  6. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
  7. ↑ а б Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 34.
  8. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 363.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 805.
  11. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 45 – 47.
  12. ↑ а б Картон на записа № 231 // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 218.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 523.
  15. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 284. (на английски)
  16. ↑ а б Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 42.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 771.
  18. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 19.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 661.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  23. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 338. (на английски)
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 582.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 510.
  26. ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 3.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 360.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
  31. ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 415.
  32. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 196.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бобищени&oldid=12350606“.